Централното статистическо бюро обяви, че през 2019 г. холандското население нарасна със 132 хиляди до над 17,4 милиона. Населението нараства повече, отколкото през последните три години. Това се дължи на заселването на повече хора от чужбина. Статистиката за последните години сочи, че почти половината от всички хора от чужбина, установили се в Холандия, идват от Европа, 85 процента от които са от държава от ЕС. 18 процента от имигрантите идват от Азия, главно от Индия и Китай. Амстердам, Ротердам и Хага нарастват главно поради тази чужда миграция. Утрехт е изключение – нараства както чрез естествен растеж, така и чрез миграция. Броят на мигрантите, идващи в Холандия, непрекъснато нараства от 2005 г. Сравнително много сирийци пристигнаха през 2015 и 2016 година. Сега сравнително голям брой хора идват от Източна Европа и Индия.
Все повече холандци започват обаче да се изказват против многобройните имигранти в страната. Немалко политици на различни нива се опитват да се впишат в това недоволство и има редица изявление в тази посока. Последното идва от Вицепремиерът Уго де Йонге, който смята, че настоящият брой на имигрантите е „наистина твърде голям“. Той иска Холандия да ограничи броя на имигрантите. Иска да бъде поставена цел – горна граница за броя на бежанците и трудовите мигранти, които могат да се установят в Холандия. „Неконтролираната миграция води до напрежение в обществото и до всякакви нежелани ситуации, например в старите градски квартали на моя собствен Ротердам.“, заяви Де Йонге . Той вижда прогнозите за по-нататъшен растеж на населението като най-голям проблем за Холандия: Според Де Йонге, свободното движение на хора в Европейския съюз е толкова свещено, че вече не смеем да говорим за това. „Но мисля, че трябва да се изправим срещу това. Помагаме ли на България, когато една трета от нейното население напусне? Помагаме ли на Ротердам Юг, ако голяма част от българите се заселят там?“, пита Де Йонге. През миналата година в Холандия се проведоха местни избори, като още тогава партии, които имаха в програмите си идеи за ограничения на трудовата миграция и връщане на гулдена за сметка на еврото –постигнаха високи резултати. Редица партии продължиха да развиват тези идеи и по време на Евроизборите, като се загатваше за ЕС на различни скорости.
Че има настроения срещу мигрантите е ясно и видимо , но защо сочат българите? В Холандия те не са от най-многобройните групи. Не живеят с малки изключения в един квартал, не се движат на групи. Пак с малки изключения не влизат толкова често в криминалните рубрики. Тогава защо точно нас дават за пример? Отговорът е , че хората искат борба ..и е по-лесно с българите, точно затова, че не са от най-многобройните групи и няма да се противопоставят и няма да повлияят на избори. От друга страна липсват достатъчно добри инициативи с които да се привлече вниманието на холандците в положителен аспект. За България пък в медиите се пише /с малки изключения/ само когато стане нещо негативно. И тук не са виновни журналистите – просто в нашата държава негативните неща са много и това удря на имиджа й и по този на българите по света. Реално поставяне на квоти за трудови мигранти от ЕС е трудно осъществимо без големи реформи в самият ЕС, но тенденцията върви в тази посока.