Дори втората инстанция да разреши екастрадицията му в Русия правителството е в правото си да не го екстрадира. Въпрос на политическа воля.“
Когато се премества в България през 2014 г., всичко, което Алексей Алчин иска, е да отвори доджо, където да преподава любимите си бойни изкуства на деца.
След като публично изгори руския си паспорт във Варна в края на февруари в знак на протест срещу пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Алчин се озова в ареста на фона на искания за екстрадиране от родината му. Неговият случай заплашва да създаде опасен прецедент, при който противниците на режима на президента Владимир Путин ще бъдат екстрадирани от Европейския съюз.
Балканската страна с почти седем милиона души ще бъде първата държава-членка на ЕС, която предаде руски гражданин от началото на инвазията, въпреки правните експерти и експертите по правата на човека предупреждават, че Москва използва скалъпени обвинения срещу Алчин като начин за тестване решимостта на блока да защити критиците на Кремъл в чужбина.
След акта на неподчинение на Алчин във Варна, на властите в Москва бяха нужни само месеци, за да образуват дело срещу него и да стигнат до София, твърдейки, че е измамил държавата, като не е платил неплатени задължения по ДДС в размер на над 282,5 милиона рубли ( 4,5 милиона евро) в края на 2015 г.
Бивш предприемач в областта на износа на метали, 46-годишният Алчин отхвърли обвиненията, настоявайки, че има доказателство, че счетоводството му е било наред, когато е напуснал Русия за България преди осем години. Той каза също, че не знае нищо за съдебното дело срещу него, за което Москва твърди, че датира от 2018 г.
Българското МВР се свърза с него в края на юни, като заяви, че има международна заповед за задържането му и го покани на разговор. Алчин прекара 12 дни в ареста и оттогава е под домашен арест.
Междувременно властите във Варна решиха да се съобразят с молбата на Москва, като отказаха молбата на Алчин за политическо убежище в процеса.
Окръжният съд в популярния курортен град на брега на Черно море постанови в понеделник, че Алчин трябва да бъде екстрадиран и го остави в ареста до обжалване.
„Алексей прави всичко възможно да се оправи при тези обстоятелства“, каза съпругата му Олга Гюрова пред Euronews.
„Той беше помолен да помогне на един от по-новите затворници. [Новият затворник] е украинец и той се ужасява да бъде в затвора, така че Алексей предложи да помага на хората и да се грижи за другите.“
„Дори при неговите обстоятелства за него е по-лесно да се грижи за другите, отколкото за себе си.“
Алчин и Гюрова се срещат в България и имаха това, което тя описва като удобна среда сред хора с единомислие, като същевременно се възползваха от слабостта, която повечето българи имат към Русия.
Историческата близост между двете нации произтича от редица връзки, като това, че и двете имат източноправославно религиозно мнозинство и двете страни са част от по-широко източноевропейско славянско културно пространство.
Двамата бяха близки и политически. След Втората световна война България беше част от ръководения от Сталин комунистически блок и остана лоялен съюзник на Съветския съюз до падането на висшия функционер Тодор Живков през 1989 г. и първите многопартийни избори през следващата година.
Това, съчетано с това, че България е сравнително ниска цена в сравнение с повечето части на Русия, доведе до много руснаци, които се стичаха по крайбрежието за летни ваканции до места като Варна, като някои в крайна сметка се заселиха там.
„Руското малцинство много нарасна, защото има много хора, които са се преместили [във Варна] от Русия с еднопосочен билет, да го кажем така“, каза Гюрова.
„Преди 10-15 години руснаците възприемаха България като страна, в която можете да си купите апартамент и от време на време да идвате тук за няколко седмици. Беше доста евтино за руснаците: евтини имоти, евтини услуги, евтини билети, така че не беше проблем просто да си купите билет и да дойдете тук, когато пожелаете.“
Въпреки че българите посрещат сънародниците си с отворени обятия обаче, Гюрова смята, че има дисонанс между начина, по който обикновените българи възприемат Русия и това, в което страната се е превърнала при Путин.
„Много българи, когато научат откъде сме аз и Алексей, изпитват носталгия към Русия“, каза тя.
„Те веднага споменават опита си от посещението в Русия преди около 40 години, например. Те нямат представа какво се случва в Русия днес и имат традиционен начин да възприемат всичко, свързано с Русия.“
„И нямам възможност да обясня, че в днешно време Русия няма нищо общо с това, което са свикнали да я смятат.
За тези българи е почти невъзможно да разберат, че някои сега бягат от режима на Путин, който продължава да задушава несъгласни гласове, като наскоро криминализира всяка форма на критика към войната в Украйна – която той отказва да нарече откровена война.
Арестуван за едно, съден за друго
Самото наричане на агресията на Москва срещу западния й съсед това, което е – война – вместо използването на предпочитания от Кремъл термин „специална операция“, може да ви вкара в затвора за няколко години.
Много видни критици на режима, като опозиционния политик Владимир Кара-Мурза, бяха арестувани за основни нарушения и след това изправени на съд за други предполагаеми престъпления.
Кара-Мурза беше арестуван в средата на април за „неподчинение на полицейски разпореждания“. Въпреки че разчита на бастун, за да може да ходи – следствие от два неуспешни опита за отравяне срещу живота му – се твърди, че Кара-Мурза е „вървял хаотично и агресивно пред полицейските служители“ в центъра на Москва.
Той беше обвинен на 22 април за „разпространение на невярна информация“, след като осъди войната в Украйна пред Камарата на представителите на Аризона на 15 март.
Гюрова се опасява, че подобна съдба очаква и нейния съпруг, въпреки писмените уверения на главния прокурор на Русия, че Алчин ще бъде съден само за предполагаемо укриване на данъци и че човешките му права ще бъдат спазвани по време на процеса и при произнасянето на присъдата му.
Българските власти няма как да знаят дали това обещание ще бъде спазено, особено ако Алчин попадне в известната с насилие и злоупотреба пенитенциарна система, твърди тя. И това само по себе си би трябвало да е достатъчно, за да реши страната-членка на ЕС да не го предава на Москва.
„Това е страшно. Това е нещо, което не бива да се случва на никого. Моля българското общество, европейското общество, българският съд като представител на европейските ценности за правата на човека да защити Алексей от всичко това – Алексей и всички други потенциални жертви на подобно отношение в Русия“, заключи Гюрова.
Източник: Euronews