Санкцията надхвърля всички глоби в ЕС за три години!
Безпрецедентна санкция от 75 653 706 евро наложи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на „Кауфланд България“ заради установени нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти.
Размерът на наказанието надхвърля общия размер на всички глоби за подобни нарушения, наложени в Европейския съюз за периода 2022–2024 г. Компанията отхвърля обвиненията и заявява, че ще защитава правата си по съдебен ред.
Решението на КЗК от 9 ноември 2026 г. предизвика сериозен отзвук в бизнес средите. Става въпрос за една от най-мащабните санкции в историята на българския регулаторен контрол, която поставя на дневен ред и по-големия въпрос за отношенията между големите търговски вериги и българските производители.
Три нарушения и три тежки санкции
Според антимонополния регулатор проверката е установила три отделни нарушения в отношенията между „Кауфланд“ и конкретни български доставчици на храни.
Първото нарушение е свързано с упражняване на натиск върху производителите за намаляване на доставните цени. Според КЗК веригата се е възползвала от по-силната си позиция при договарянето, поставяйки собствените си търговски интереси над тези на доставчиците.
За тази практика е наложена санкция от 21 899 757 евро.
Второто нарушение е определено от комисията като недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги, предоставяни от търговската верига на нейните доставчици.
Това е и най-голямата индивидуална санкция – 31 854 192 евро.
Третото нарушение се отнася до забавяне и създаване на необосновани пречки при преговорите, когато производителите са поискали увеличение на доставните цени. Според КЗК по този начин са затруднявани доставчиците, които са търсили възможност да актуализират условията си.
Наказанието за тази практика е още 21 899 757 евро.
Общата сума достига 75 653 706 евро.
Глоба, която поставя България в центъра на европейския дебат
Особено впечатляващ е размерът на санкцията на фона на европейската практика.
В свой доклад Европейската комисия посочва, че между 2022 и 2024 г. в държавите от ЕС са наложени общо 41,9 млн. евро глоби за установени нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.
С други думи, само наложената на „Кауфланд България“ санкция е с близо 34 млн. евро по-висока от общата сума на тези европейски наказания за тригодишния период.
Това превръща решението на българската комисия в изключително значим случай в европейския контекст и поставя въпроса за пропорционалността на санкциите, които националните регулатори могат да налагат.
Важно е да се отбележи, че сравнението е между една национална санкция и съвкупността от глоби в ЕС за определен период, а не официална класация на най-големите санкции в историята на Съюза.
„Кауфланд“ отхвърля обвиненията и предупреждава за инвестициите си
Реакцията на търговската верига не закъсня.
От „Кауфланд България“ категорично отхвърлиха всички обвинения и заявиха, че компанията спазва националното и европейското законодателство.
В позицията си дружеството определя размера на санкцията като лишен от обективно основание и несъразмерен спрямо европейската практика.
Компанията обяви, че ще използва всички законови средства, за да защити правата си пред компетентните български и европейски институции.
Още по-сериозен сигнал обаче е предупреждението, че решението може да доведе до преразглеждане на планираните инвестиции в България.
Според публикация на Economic.bg става въпрос за инвестиции в размер на около 200 млн. евро през следващите три години.
Така спорът вече излиза извън рамките на отношенията между един търговец и неговите доставчици и поставя въпроса за бъдещето на инвестиционната среда у нас.
Как започна разследването?
Проучването на КЗК започва през юни 2025 г. със секторен анализ на пазара на основни хранителни продукти.
Регулаторът изследва цялата верига на доставки – от производителите до крайните търговци. Впоследствие комисията установява сериозни структурни проблеми, свързани със силната пазарна позиция на големите търговски вериги и нарастващата зависимост на производителите от тях.
През май 2026 г. са образувани отделни производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“, управляваща веригата „Т Маркет“.
Разследването срещу „Кауфланд“ продължава повече от пет месеца, като КЗК събира информация както от търговската верига, така и от нейните доставчици.
Какво следва?
Комисията разпорежда незабавно прекратяване на установените нелоялни практики. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок.
При неизпълнение на разпореждането законът предвижда допълнителни имуществени санкции.
Предстои да стане ясно дали спорът ще бъде решен от българския съд, или ще се превърне в по-мащабен правен сблъсък с участието и на европейски институции.
Едно обаче е сигурно – санкцията от близо 76 млн. евро е ясен сигнал, че отношенията между големите търговски вериги и българските производители вече са под много по-сериозен регулаторен контрол.
А големият въпрос остава: Кой плаща цената, когато малкият производител преговаря с икономически гигант – и доколко крайният потребител усеща последствията от тези отношения?
