Как ремонтът на Паметника на свободата отново предизвика спорове
Паметникът на свободата на връх Шипка не се събаря. Въпреки това началото на мащабните ремонтни дейности и недостатъчно ясната публична комуникация около тях дадоха повод за вълна от тревожни реакции и политически сблъсъци.
В социалните мрежи започна да се разпространява посланието „Еничари разрушават Шипка“, придружено от снимки на строителната площадка, призиви за защита на монумента и остри политически коментари. Визията на паметника, обвит в строително скеле, допълнително засили усещането, че се случва нещо необичайно и тревожно.
Фактите обаче показват друга картина.
На върха се изпълнява проект за консервация и реставрация на Паметника на свободата — необходимост, за която се говори от години. Настоящият спор вече се измества от въпроса дали сградата се нуждае от ремонт към темите как ще изглежда тя след него, защо ще бъде недостъпна за посетители за продължителен период и доколко подробно институциите обясняват на обществото какво предстои.
Строителната площадка е открита на 3 септември. Междувременно Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ обяви, че вътрешността на монумента ще остане затворена за посетители до септември 2029 г.
Предвиденият срок за строителните дейности е 642 календарни дни. Работата на върха обаче е ограничена от климатичните условия и може да се извършва основно в периода от 1 април до 31 октомври. На практика това означава, че ремонтът ще обхване три строителни сезона.
Временната промяна във външния вид на паметника също е значителна. Монументът ще бъде покрит с фасадно скеле, което неизбежно променя познатия силует на Шипка. Именно подобни изображения, публикувани без подробен контекст, лесно могат да породят впечатлението, че паметникът е обект на разрушаване.
Такъв проект обаче не е заявен.
Не се предвижда кулата да бъде събаряна, бронзовият лъв да бъде премахван или костницата да бъде унищожавана. Основната цел на проекта е запазването и възстановяването на съществуващия монумент.
Сред предвидените промени е възстановяването на видимия автентичен каменен градеж от сив доломит. Идеята е интериорът да бъде доближен до първоначалната архитектурна концепция — по-сдържано и аскетично пространство, в което конструкцията на самата кула да има по-осезаемо присъствие.
Промени ще има и в музейната експозиция.
Новата постоянна експозиция „Шипченска епопея“ трябва да заеме шест от общо осемте нива на монумента. Първите два етажа ще запазят основното си функционално решение.
По информация на музея посетителите ще получат достъп до повече историческа информация и експонати, както и до допълнителни материали чрез QR кодове, аудиогидове и текстове на различни езици.
Проектът включва и мерки за подобряване на достъпността — както за хора със затруднено придвижване, така и за посетители със зрителни увреждания.
Костницата на първия етаж трябва да запази досегашния си облик. Предвижда се към нея да бъде добавена дигитална информация, чрез която посетителите да могат да се запознаят и с останалите части от експозицията.
Причините за ремонта също не са ново явление.
Подготовката започва години преди сегашните строителни дейности. Директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов посочва, че още през 2015 г. е била поискана официална проверка заради влошеното състояние на монумента.
През април 2020 г. от фасадата падат три камъка. Случаят показва конкретните последици от продължителното въздействие на влагата, остарелите фуги и тежките климатични условия на върха.
За повече от 90 години от построяването си Паметникът на свободата е претърпял един основен ремонт — в началото на 80-те години — както и няколко по-малки ремонтни намеси.
Сегашната реакция в социалните мрежи обаче се различава от предишните спорове по един съществен детайл: този път строителните дейности са видими за всеки посетител на Шипка.
Когато национален символ бъде обграден със скеле, а част от вътрешното оформление бъде демонтирано като част от ремонтните работи, снимка без контекст може много лесно да бъде интерпретирана като доказателство за разрушаване.
Точно тук се оказва и големият проблем с комуникацията около проекта. Колкото по-малко конкретна информация достига до публиката, толкова по-лесно мястото на фактите се заема от предположения, политически послания и емоционални интерпретации.
А Шипка е особено чувствителна тема.
Историческата тежест на мястото превръща всеки ремонт на монумента в обществен въпрос, който надхвърля обичайните спорове около една строителна площадка.
Към това в настоящия момент се добавя и политическият контекст. Предстоящите президентски избори превръщат символиката на Шипка в естествен фон за политически послания и противопоставяне.
Така ремонтът на паметника се оказва едновременно технически проект, музейна промяна и политически сюжет.
Фактът остава един: Паметникът на свободата не се събаря. Въпросите, които остават, са свързани с начина, по който се извършва ремонтът, бъдещия облик на експозицията и най-вече с това доколко ясно институциите обясняват всяка от промените на обществото.