„Има проучвания, които сочат, че 6000 българи са заразени с COVID-19“
така ген. Венцислав Мутафчийски отговори на въпрос на репортер на „Бивол“ дали е вярва информация за реално 6000 случая на коронавирус в България. Припомняме, че генералът обясни, че на 11 случая се установяват 2-ма от болните.
„Следим регистъра на общата смъртност в България и утре сутринта ще ви го обявя. Това не са просто приказки. Ние знаем, че не откриваме всички случаи. Според някои математически модели, в страната има 6000 заразени. Контрапункта е, че не тестваме масово, но искате тези 6000 души да бъдат затворени, а другите 7 милиона да бъдат пуснати. Ако някой посочи такова нещо в света, ще е абсолютен медицински принос. Аз не съм специалист в това отношение“, каза Мутафчийски.
„Всеки може да се зарази с коронавирус. Никога не сме твърдели, че само възрастните се заразяват. Всички, които имат досег с него, се заразяват. СЗО даде формулировка какво значи близък контакт. Няма по-устойчиви и по-неустойчиви. За нас е интересно, че тази група може да даде картината в България“, обясни ген.-майор Венцислав Мутафчийски по време на редовния брифинг на Националния кризисен щаб за борба с коронавируса. Проф. Тодор Кантарджиев пък посочи с подробности как е мутирала заразата и какво я прави толкова опасна.
„От началото на епидемията в Китай и пандемията в света, сме казвали, че всяка вирусна инфекция предавана по въздушен път, вирусът претърпява едно развитие, което го адаптира към човешкия вид. Това е вирус, който идва от животно и се адаптира. Благодарение на това придобива свойства – да се предава по-лесно от човек на човек и тежестта на клиничната проява става по-леко и хронично“, каза специалистът.
„Това е природния замисъл на самите вируси. Известни са няколко мутации на коронавируса. Той започна като форма S, но има три генетични особености и се превърна във форма L, което го прави по-опасен и е причина за голямата заболеваемост в Италия и Испания. Тази мутация направи 60% от циркулиращите щамове по-силни и заразни за човешките клетки. Кой знае каква по-голяма смъртност – няма, но има повече хронично протичане.
Броят на излекуваните не е така голям, както на нас ни се иска, защото лечението е по-бавно, тъй като вирусът се захваща за клетките. Когато инфекцията започне като гърлобол или кашлица, трябва да се вземат мерки да се забави инфекцията. Моето мнение е, че трябва да се вземат мерки да се лекува веднага. Вирусна инфекция най-лесно се забавя, ако се вземат мерки в началото. Който сутрин се събуди с гърлобол, трябва да направи нещо. Ако направите това, което бабите ви са ви учили, вероятността да се забави е много по-голямо и ще мине за няколко дни. Но не трябва да изчаквате. За разлика от грипа, който действа за два часа, тази инфекция се развива няколко дни“, допълни проф. Кантарджиев.