Досадно и срамно е да гледаме този сбирщоляк, който се определя като мнозинство в парламента.
„Законът за акцизите и данъците е по-важен от непосилните цени на тока! Не искат да се занимават с компенсациите за електроенергията на храмове, старчески домове, детски градини, болници, училища… Вместо това най-вероятно ще ни натресат отново посредници на енергийните продукти, ще произвеждаме мързеливи олигарси, които съответно ще произвеждат президенти, партии и пр., тоест ще контролират държавата.
То е ясно, че Асен и Кирил дойдоха за това. Да отворят някои икономически трасета, по които да се отичат финансови потоци към новите диригенти. Управляват ни явно радетели на Икономическатa теория на демокрацията (Anthony Downs), според която понятия като „общо благо“ трябва да бъдат изоставени; и именно личните интереси задават водещите линии, около които се организират политическите партии.
В резултат демократичната политика започва да се мисли като инструменталистка перспектива. Точно този проблем създава криза на легитимността на демократичната власт, и поставя бъдещето на либералната демокрация под въпрос. Ако искате по простичко да го кажа: в парламента сме си избрали наглеци, които нямат намерение да решават проблемите на обществото, а имат намерение да си създават схеми на източване…“