Сравняването на Владимир Путин с Адолф Хитлер е оскърбително за Хитлер.
В путинска Русия няма проект за бъдещето. Ако за нещо се говори, то е за великото минало.
Това заявява известният руски военен историк, писател, публицист и инженер-конструктор Марк Солонин пред Наталия Влащенко за телевизионен канал „Украина 24”, на 22 март 2022 г. Солонин е автор на редица книги и статии по история на Втората световна война. Ето какво още споделя той:
Наталия Влащенко: Добър ден Марк, мечтаех да поговорим, защото зная, че този разговор трябва да проведа именно с вас. За постоянно възникващото в последните дни сравнение на Русия с фашистка Германия през 30-те години. Ще напомня за тези, които са чели или не, знаменитото есе на Умберто Еко „Вечният фашизъм”, където той посочва 14-те признака на фашизма. Има и други автори, които повече или по-малко са описвали този модел. И в крайна сметка по всичко изглежда, че днес Русия завършва фашизацията си. Защо се получи така, че тези, които преминаха през Втората световна война, тези които издигнаха знамето над Райхстага, накрая достигнаха до такъв плачевен резултат?
Това заявява известният руски военен историк, писател, публицист и инженер-конструктор Марк Солонин пред Наталия Влащенко за телевизионен канал „Украина 24”, на 22 март 2022 г. Солонин е автор на редица книги и статии по история на Втората световна война. Ето какво още споделя той:
Марк Солонин: Според мен, вие зададохте два въпроса. Те са свързани и аз ще започна отговора си от първия. „Фашизъм” след Втората световна война е дума, която в целия свят, още повече в Европа, и най-вече в нашата обща някога страна – Съветския съюз, стана обидна дума. Така у нас наричат лошия, жестокия човек, например някой е ударил скитащо куче и веднага му казват: – Какви ги вършиш, фашист такъв! В такъв смисъл тази дума се е използвала като обидна квалификация. Но доколкото ние с вас се готвим да говорим за фашизма като социално-културно и политическо явление, според мен, в съвременна Русия няма даже доближаване до фашизъм. Ако потърсим исторически паралели, моето виждане е, че съвременна путинска Русия – това е латиноамериканска, южноамериканска типична бананова република от средата на 20 век, с хунта и диктатор начело. По всички параметри. Главна част от икономиката е продажбата на банани, за Русия това е продажбата на нефт, а в момента – продажба на дървесина на китайците. Главния фактор за икономическия успех на държавата е цената на бананите. В нашия случай това е цената на въглеводородите, и цялата печалба от продажбата попада в ръцете на диктатора и неговото близко обкръжение. Те подтискат своето население и го принуждават да работи на плантациите.
Защо това не е фашизъм по всички параметри? Моето определение е, че фашизъм – това е мравуняк, обсебен от велика идея. Това е мравуняк, където няма граждани, няма хора и ценността на отделната мравка е нулева. Всичко е подчинено на интересите на общия мравуняк, но за разлика от мравуняка, пчелите и осите, фашисткия мравуняк е обсебен от някаква велика идея, някакъв проект за бъдещето, даже и той да е безчовечен, глупав и престъпен, но е проект за бъдещето.
Проект за бъдещето е имало при Ленин, Троцки и Сталин, проект за бъдещето е имала нацистка Германия. В путинска Русия няма проект за бъдещето. За такова нещо никой не иска даже и да се замисли. Ако за нещо се заговори, то е за великото минало. Преди да започне сегашната война, вие си спомняте, че всичко това достигаше до изготвяне на Райхстаг от шперплат и инсцениране на неговия щурм и други безумни неща. Вечна реконструкция и безкрайни паради на победата, които Путин приемаше седейки на табуретка. Няма никакъв проект за бъдещето и даже е смешно да се говори за наличието на някаква въодушевяваща идея. И 20 години цялата путинска пропаганда се занимаваше не с внедряване на идея, за разлика от сталинската, ленинската и хитлеровата пропаганда. През цялото това време те работеха за принизяване. Съвсем дебилни токшоу програми, дебилни шеги, дебилна попмузика и така нататък в посока на принизяване. Няма никаква идея, няма никаква партия, която може да се нарече партия и няма никакъв вожд, когото някой обича. С това всичко е ясно. Всичко се държи на това, че Путин позволи на близкото си обкръжение да станат милиардери. И освен това, на жесток терор, който преди настоящата война достигна до следствия с изтезания, до тези полицаи по площадите. Това е типична латиноамериканска диктатура. Четете Маркес, Борхес, там всичко е описано красиво и ужасно. И затова през последната седмица много пъти повтарях, че сравняването на Путин с Хитлер е оскърбително за Хитлер. Извинете ме, но при Хитлер се появиха пътища, появиха се заводи. А за това какъв научно-техническия прогрес е постигнат в Германия, като инженер мога да ви разказвам много дълго.
А на втория ви въпрос, как Русия стигна до тук, всичко е лесно за разбиране – защото фашистката, нацистка диктатура в Германия е била разгромена и принудена да капитулира. Четири години са ги възпитавали и през 1949 г. са разрешили на немците да имат своя държава – окупацията е била ликвидирана юридически. Начело на държавата са поставени хора, които са се борили против нацизма. И така леко полеко те са се изкатерили. Забележете, хитлеристката диктатура е била в продължение на 12 години, от 1933 до 1945 г., а след това – 4 години превъзпитание.
В Русия комунистическата диктатура е била 70 години, както и в Украйна, а след това – няма нито една година превъзпитание. Затова всичката тази гной е отишла навътре. И постсъветска Русия е била готова нещо да прорасне в това гнойно огнище. И ето, израсна такава латиноамериканска диктатура.
Наталия Влащенко: Аз ще си позволя плахо да задам следния въпрос. Латиноамериканските диктатури рядко водят завоевателни войни. Като правило, те се занимават с това, което се случва вътре в страната. И как може да обясните това различие, тези амбиции за разширение на империята и превземане съседни страни, защото това не е първата война, която води Русия за последните 10 години?
Марк Солонин: Правилно ме коригирахте и в този смисъл сравнението с латиноамериканска диктура не е много точно, но даже аржентинската хунта се вкара в разгромно поражение, когато започна Фолклендската война. Там имаше чудовищна диктатура. Всички съветски хора знаеха за Пиночет и чилийската хунта, но никой не знаеше за аржентинската хунта с чудовищните 30 хиляди жертви, защото Брежнев закупуваше от тях зърно и замразено месо. След това аржентинската хунта реши, че това, което има, е малко и реши да завземе великобританските острови. Впоследствие претърпяха съкрушително поражение, което доведе до падане на хунтата. И сега аз, заедно с няколко десетки милиона човека, очакваме да се случи същото, тоест, че военното поражение в Украйна ще доведе до падане на режима в Русия. Най-малкото, такава възможност не е изключена.
Що се отнася до Русия, тези имперски халюцинации, тази имперска краста за постоянно разширяване на териториите е зашита в манталитета. Каквото и да си говорим, винаги им е било малко. Те са стигали до Порт Артур, до Южнокитайско море, Варшава е била в империята. Завладяването е заложено и разбира се, путинската пропаганда 20 години работи по този въпрос. Тази група корупционери и просто крадци нае срещу заплащане умни хора – специалисти в областта на социалната психология и те си поиграха с населението. Ефектът е потресаващ – всички говорят в един глас. Аз разговарям с познати, които имаха нещастието да останат в Самара. Всеки ден чета хиляди коментари на моя канал, забанвам тролове, но разбирам тези настроения. Там цари масова психоза от такъв мащаб, че ще се изучава много десетилетия и аз смятам, че досега такова нещо не имало.
Наталия Влащенко: Какво може да се случи с Русия в близките 5-10 години? Какви са сценариите, защото на мен ми се струва, че този бацил на разпадането вече е освободен. Как ще се случва това?
Марк Солонин: Това също е въпрос, който сега интересува всички. Добри варианти не се виждат. Длъжен съм да кажа, че за мен това е животрептящ въпрос, и въпреки, че слава Богу, децата ми не са там, на тази територия са моите приятели и роднини. Поради тези причини аз мисля по този въпрос в практически аспект. Добри варианти няма, а лошите са главно два.
Първият вариант е преврат на върхушката. Тази елитна порода животни – милиардерите, ще наемат и заплатят на някой генерал или полковник или на някоя група старши лейтенанти. И такова се е случвало! Тези хора физически ще ликвидират Путин или просто ще го отстранят от властта. Това вече е друг въпрос. Естествено, на него ще прехвърлят цялата вина и ще го обявят за единствен виновник за войната, което до известна степен е основателно. Вследствие на това, те ще се спазарят със запада за известно смекчаване на санкциите, но характера на режима като диктатура в бананова република няма да се измени. Кое е положителното? Страната ще премине в период на дълго загниване и разпадане, но поне това ще протича вътре в нея и повече няма да изпълзява извън своите граници, което само по себе си вече е добре.
Втория вариант е по-кървав. Това е отстраняване на Путин от властта, което ще се случи при всички случаи от неговото близко обкръжение. То ще се превърне в спусък, тласък, след който ще започне верига от сътресения. Тази хунта ще бъде сменена от друга хунта. След това ще се появят две различни хунти. Страната е голяма, многонационална и както разбираме, има някои огнища, където може да избухне пожар и да започне разпадане по югославския сценарий. Тези паралели винаги са малко криви. Тук страната е голяма и всичко ще стане по-различно. Всичко ще потъне в кървав хаос с разпадане на отделни протодържави, с най-различни характеристики. Не изключвам, че някои от тях ще имат прозападно ориентирани лидери, а някъде ще има ислямски фундаментализъм с всичките му прелести. Потъвайки във всичко това, страната ще стане неспособна да вреди на околните. И доколкото аз вече съм в съседна страна, а моите деца се намират извън пределите й, мога да говоря за това с някакво злорадо удоволствие. При това аз разбирам, че там също живеят хора и 20 процента от тези хора – 28 милиона, са абсолютно нормални хора, които споделят нашите ценности. Тези хора ще се окажат сред този хаос и в това няма нищо хубаво.
Превод Александър Кръстев