De Profundis: Две опции за руснаците – да застрелят Путин и да напуснат Украйна или да напуснат Украйна и да застрелят Путин

Светът диша толкова по-спокойно, колкото повече Русия е изолирана и оставена да се дави в собствен сос

Украинските мъже са големи мъже. И украинските жени са големи жени. И украинските деца са големи деца.
Какво да ви кажа, граждани, като гледам как се развива ситуацията, струва ми се, че, след поляците през войната от 1919 – 1921, когато пановете с картечници режат на тънка салата великата конна армия на Будьони и други съветски песни, май никой друг не се е опъвал на Руската империя по такъв героичен и ефективен начин.
Не знам още колко ще издържат украинските хора в създадения от руснаците ад. Бих искал да мога да им помогна повече от това да кажа няколко възхитени думи за тях. Бих искал ние, целият свободен и демократичен свят, да им помагаме много по-интензивно и ефективно, отколкото го правим, защото в момента те наистина

 защитават не само себе си от бруталната агресия на бесните кучета в Кремъл, а и нас

Не искам да съм добър или лош пророк, просто споделям, че имам надежда – ако Украйна издържи още 5-6 дни, надявам се през другата седмица руският натиск да започне по-чувствително да отслабва. Да, Красная армия всех сильней, но ако се съди по наличната информация за това какво успява и какво не успява да прави тя на реален терен, май не е всех умней. Да не говорим за чавката, дето е изпила ума на „политическото“ ръководство в Кремъл, което изпрати Красная армия на война, за която нито тя, нито то са готови.
Слагам „политическо“ в кавички, защото Путин и шайката му терористи и международни престъпници, точно както всички гласни или негласни руски императори преди тях, не правят и никога не са правили политика в същинския смисъл на думата. Когато са слаби, те се умилкват на по-силните, искат помощ, сключват приятелски и съюзнически договори и лъжат, та се късат. Когато са силни, те пак лъжат, та се късат, но тогава обръщат палачинката – разпалват и поддържат близки и далечни конфликти, завладяват съседи и изнудват целия свят, като го заплашват било с ядрена, било с „обикновена“ световна война, било със световна  пролетарска революция…..
Много бих искал някой умен човек да организира курс по история за западни политици, за да им набие в главите връзката, цикличността, повторяемостта, между поведението на всички видове Руски империи от Петър I досега. И такъв курс да минава всеки европейски новак, който влиза в тази политика, за да не забравя, че на Русия не трябва да се вярва нито на йота и че светът диша толкова по-спокойно, колкото повече Русия е изолирана и оставена да се дави в собствен сос.
А на левичарите в Брюксел и другите европейски столици ще кажа поне да четат любимия си Маркс – „Маркс против Русия“, „Секретната дипломация на XVIII век“ – и да видят неговото отношение към Русия като към

империя на вечната война, 

зинала да хапне поне половината свят.

Но като гледам как се развиват нещата в Украйна, граждани, струва ми се, че за Путин вече остана само една единствена възможност – Испанската инквизиция, която, както знаем от „Монти Пайтън“, винаги се появява накрая. Съмнявам се обаче, че дори тази високо уважавана институция вече ще има достатъчно време да направи с Путин нещо впечатляващо – да го сложи нежно да седне например на „Железния стол“, за да се учи оттам да води преговори, да го поопъне гимнастически на „Разкъсващото колело“ или леко, най-човеколюбиво, да го притисне с „Главотрошача“.
Нали сме съгласни, че никаква милост в това отношение не може и не бива да има, защото Господарят на кремълските вампири напълно си заслужава всяко едно от споменатите  удоволствия. Той, само за броени дни, причини толкова кръв, сълзи и щети на Украйна и украинците, че му е малко каквото и да било наказание.

На всичкото отгоре, точно Путин и неговите пропагандни влъхви измислиха напълно нов, непознат досега на света начин за водене на преговори. Редът е такъв – първо Путин казва какво иска и светът коленопреклонно го изпълнява, а после започват да се водят интензивни преговори по всякакви други въпроси, за да прецени императорът какво може да получи още нещо в добавка.

Путин вика например, че веднага спира военната операция в Украйна, украинците само трябва да си сменят Конституцията, като се откажат от членство в ЕС и НАТО, официално да дадат Крим в зестра на Русия и да признаят независимостта на Донецк и Луганск, има се предвид вероятно – в пълните им административни територии, не само в анклавите, завладени досега от проруските терористи.
От една страна, това е толкова нагло, че ако наглостта беше ядрена бомба, досега цяла Москва да е срината из основи. От друга страна обаче – изненада, изненада. Анализът на тези нови условия, които Кремъл поставя на 12-я ден от войната, показва, че те са стъпка назад от безумните първоначални дрънканици – че Русия ще спре, само когато извърши пълна денацификация на Украйна, разбирай – когато избие всички неугодни украинци, че ще наложи ново правителство в Киев, което ще даде свобода на всички народи и прочие и прочие глупости.
Няма да се учудя, ако в следващите дни започнат да се появяват нови и нови, още по-меки условия за руската капитулация – но точно тогава трябва да се внимава много и Западът да притисне Кремъл допълнително, като задържи кордона около него максимално стегнат и максимално дълго, а не да скача от радост и да приветства императора за човеколюбивото намиране на изход от кризата, която сам създаде.
Така или иначе обаче, като гледам, май

Испанската инквизиция трябва да побърза, 

защото ако наистина се появи чак накрая, няма да има време да се позабавлява лично с Путин, защото пък самата Русия и руснаците са вече в цайтнот. Ако искат все пак да се докажат като сравнително нормална държава пред света и да останат и занапред да живеят като сравнително нормални хора, а не като презряна орда изроди, те имат само две възможности – Русия и руснаците да застрелят Путин и да напуснат Украйна или Русия и руснаците да напуснат Украйна и да застрелят Путин.
Зловещо ли ви звучи? По-зловещо от Испанската инквизиция? Ами и на мен ми звучи зловещо да избиваш невинни хора в една свободна и независима страна, само защото така си решил, но Путин не се съобразява с подобно малодушие.
Много специалисти се изказаха напоследък, много дискусии се проведоха по темата дали и доколко той е изперкал, дали от малък е травмирано мозъчето му или чак като младеж са го преформатирали в КГБ, дали чудовищата на безкрайната еднолична власт го изкривяват гравитационно или просто не издържа на личната си параноя. Не знам защо е необходимо да се отделя толкова внимание на тази тема, освен ако не искаме да правим глупости, като лекуваме Путин, след като всичко свърши.
Както ми напомни моят приятел Оги – за бясно куче има едно лечение и всички, дори сам Путин, знаят какво е то.

В името на здравия разум обаче, в ръцете на Испанската инквизиция все пак трябва да бъдат оставени хора като Лавров, Мишустин, Шойгу, Песков, Захарова и другите от шайката. В края на краищата – и те имат право на малко истинско забавление в името на Русия, няма само да убиват и да лъжат в нейно име, я.
Към тази компания аз лично бих добавил и Нейна дълбока неуважаемост Елеонора Митрофанова, която наистина се изживява като руски генерал-губернатор в европейска България. Ами така ще е, като има кой да го допуска…..
За мен лично

пет пари не струва информацията, че Митрофанова се била „извинила“ на премиера Петков 

за едно от поредицата скверни послания, които се появяват в сайта на руското посолство. Знаем ги руските извинения – устата говорят едно, мозъкът знае, че казва друго.
Важният факт обаче е, че Митрофанова не отиде да даде обяснения във Външно министерство, когато бе официално повикана. Това показва пълното незачитане от нейна страна не само на България и българите, а и на международните правила и дипломатическите закони на честта.
Защо още тази фамозна особа още не е изритана официално от София, за мен е загадка. Моля обаче ако премиерът Петков реши най-после да я изгони най-дипломатически, да ме осведоми предварително. Ще ми се този път да отида на границата и да дюдюкам след нея, докато газеното тенеке, закачено за нейната „ширака страна мая радная“, оглушително кънти, докато се блъска за последно сбогом в българския граничен стълб.

Пламен Асенов



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Copy link