Българин, живеещ в Австралия, публикува коренно различна версия за пожарите там. Нещо повече, той твърди, че е налице и голяма пропаганда.
Статусът на мъжа, който не се представя, е публикувана и разпространявана основно през страницата „Истински армагедонци“. Има десетки споделяния от хора, които твърдят, че в думите на българина има логика и е хубаво да се види и другата гледна точка.
Ето какво пише той:
„Горските пожари са сериозно нещо и аз не ги подценявам в никакъв случай, но в условия на такава целенасочена алармистика, някои уточнения просто трябва да бъдат направени. Първо, пожарите тук си горят от септември; второ, горят всяка година и трето, изобщо и въобще не са най-страшните, които Австралия е виждала. Следва суха пожарена статистика за тези, които не се плашат от букви:
• 85% от бушуващите в момента пожари се дължат на умишлен палеж. Според официалните данни, 50 са подведените под отговорност досега, а други 150 се разследват.
Последно задържан вчера е 69-годишен мъж в Южна Австралия, а причинител на 7 от най-големите пожари в Ню Саут Уелс пък е 19-годишен младеж, самият той пожарникар-доброволец.
• От десетки хиляди години насам в Австралия се практикува тъй наречения back burning или контролирано горене, с цел регулиране на растителността в райони, застрашени от пожар.
Това е практика, наследена и поддържана от аборигените, и следвана ревностно всяка зима, но отскоро зелените партии искат възбрана, щото природата, нали, та заради това в някои части на Австралия през 2019 превантивно горене не е правено и в резултат има избуяване на евкалипти и други нискорасли видове, които са на практика еволюирали факли.
• Евкалиптите се палят лесно (доста олио съдържат понеже), горят бавно и издържат на свръхвисоки температури. Те растат лесно, бързо и много нависоко, като изискват и стимулират пожари, защото така изстрелват шишарките си още по-надалече и пръскат семена над нови територии. Да речем, че са нещо като устойчив и господстващ плевел (700 различни вида).
Удивителна гледка са овъглените тънки стволове, от които буйно покарва нова зеленина.
• Според данни на CSIRO, от всички смъртни случаи при горски пожари от 110 години насам, 50% са настъпили при отстояние 10 метра от гора, 78% са настъпили в радиус 30 метра от гора и 85% – в радиус от 100 метра. Повече от един милион къщи в Австралия са построени в рискова зона (в гора)
• Кадрите на деца с маски и хора, извозвани с камиони на фона на аленочервен плаж, са всъщност туристи и къмпингари, които дни наред пренебрегваха предупрежденията, че трябва са напуснат района веднага, защото близките пожари доближават единствения път от и до местността. Австралийската система за предупреждение и гражданска защита функционира безупречно.
Когато най-накрая огънят затвори шосето и съответно възможността да се минава с кола, тези хора установиха, че няма как да добият храна или бензин, и взеха да викат за помощ. Та тях се наложи да спасяват с лодки и военни камиони.
• По днешни данни, бушуващите пожари са отнели живота на около 25 души и са унищожили около 1200 имота. Това, също като всяко друго природно бедствие във всяка друга държава, е ужасно и заслужава съчувствие и подкрепа.
Австралийците – особено по-възрастните – говорят за периода около Нова година като за “времето на пожарите” и съответно се подготвят за него. През февруари 2009 само за 1 ден са загинали 173 човека и са изгорели 2000 къщи. През януари 1983 пожарите са отнели 75 живота и 1900 къщи. През февруари 1967 – 1900 къщи и 60 живота. Януари 1939 – 70 смъртни случая + 2000 изгорели къщи.
• Твърди се, че това е най-горещото лято в Австралия, защото климатът се е променил, което не е вярно. Лятото е по-меко от предишни и средните температури досега са по-ниски (вчера и днес е всъщност 19-20 градуса, в настоящия момент вали). Най-горещото австралийско лято е лятото на 1938/1939, следвано от лета̀та на 1983, 1997, 2012.
• Видях, че в световните медии циркулира информацията за половин милиард животни, пострадали в пожарите, и се поинтересувах по какъв начин е добита тази цифра.
Викам си, то няма кой да гаси огъня, камо ли да брои трупове на папагали и гущери… Оказа се, че цифрата половин милиард се базира не на факти, а на предположението на един-единствен човек – проф. Крис Дикман от университета в Сидни – който използва доклад на WWF от 2007 , за да изчисли средноаритметичния брой животински видове (2/3 от които са инсекти и влечуги), хипотетично населяващи един хектар.
Умножил броя изгорели хектари по броя потенциални обитатели и ето ти половин милиард, без да се вземе предвид вероятното желание на част от тези обитатели да излети, избяга или да се зарови под земята (която впрочем е идеален термоизолатор, който повечето горски обитатели използват при такива ситуации).
Има още много интересни детайли около тази загадъчна австралийска криза, подобна на разни други текущи кризи по света, но за това друг път. Сега ми стана студено и влизам да си обуя пантофите от овча вълна.“