„Не можете да бъдете мой президент“ – интелектуалци за позицията на държавния глава

Критичните реакции по повод речта на Румен Радев на 1 май

Едвин Сугарев: Не е възможно натовски генерал да се държи така страхливо

Бях се зарекъл никога повече да не пиша публицистика, никога да не посягам към перото, провокиран от дивотиите в днешна България. Спазвах това решение в течение на години, но уви – налага се да го престъпя. Налага се, защо не е редно човек да мълчи в доведения до ръба на апокалипсиса свят, който обитаваме. Не можеш да се скриеш в сянката на собствената си старост, когато тържествува лъжата, когато подмяната разбърква тесте с омазнени съвести, когато войната, започната от налуден диктатор, може всеки миг да превърне планетата в ядрено бунище. Не можеш да се правиш, че не виждаш болката в очите на осиротелите деца, страданието в душите на прокудените от родината. И понеже съм твърде стар, за да нарамя автомат и да замина за Украйна, ще си позволя поне да говоря – все едно кой би ме чул и разбрал.

И така – първи май, ден на труда. Реч на българския президент Румен Радев по този повод. Реч, в която се говори малко за труда и много за войната. И както се говори много за войната, не се споменава изобщо кой започна тази война. Не се споменава името на страната – агресор. Говори се единствено срещу войнолюбците, които искали да я подклаждат, като се опитвали да въвлекат и България в нея. Същите са наречени политически шарлатани. Политическите шарлатани са премиерът и правителството на България. (Добре е впрочем премиерът да не се залъгва, че президентът не бил имал предвид правителството в тези обвинения – не, точно него има предвид!)

Причината за тези силни думи? Добре известни са от предишни изказвания на българския президент. Ако се вземело решение за предоставяне оръжие на Украйна, България щяла да бъде въвлечена във войната. Че това е стопроцентова лъжа, е съвсем очевидно. От целия ЕС единствено България и Унгария до този момент не са предоставили оръжие на жертвата от руската агресия, за да защити своята свобода. Един въпрос, г-н президент – ако видите как някой здравеняк бие по-слаб от него на улицата, какво ще направите – ще гледате настрани, за да не въвлечете себе си в сбиването?

Когато убиват жени и деца в центъра на Европа, да откажеш помощта си е жалка стратегия. Е стратегия на снишаването, при това по-гадна от тази на Тодор Живков. Най-малкото защото би трябвало да си представим докъде ще ни доведе тази стратегия. Добре, не даваме оръжие на Украйна – и с това помагаме на Русия да победи. Мисли ли някой реално, че с такава победа войната ще приключи. Не – в този случай успехът е сигурна гаранция за нова агресия. След Украйна ще дойде ред на Молдова, която набързо ще бъде прегазена, после – може би на някоя от балтийските републики, за да се види ще дръзне ли НАТО да задейства член 5 от своя договор. След това – или преди това са на ред Балканите – и България в частност.

Защо България ли? Отговорът е елементарен: защото се е снишавала. Защото за всички е станало ясно, че нейната евроатлантическа солидарност е въздух под налягане. Защото, когато ти не си помогнал, когато някой е в беда, няма и на теб да ти помогнат. Защото България не е посмяла да застане на страната на истината и срещу агресора, въпреки че има над 200 000 етнически българи в Украйна. Апропо – за тях помислихте ли си, г-н президент? Или може би смятате, че за тях е по-добре да станат част от Путинова Русия? След като – както сам твърдите, Крим си е руски, защо да не стане руска цяла източна Украйна, с българите барабар?

Вашето снишаване е срам за България, г-н президент. Не е възможно един натовски генерал да се държи така страхливо. Няма никаква разлика между Вашето поведение и циничната хипотеза на Корнелия Нинова: няма да предоставим оръжие на Украйна, защото това ще удължи войната. Няма разлика между Вашето снишаване и увъртането на едно недоразумение, оказало се външен министър – не можем да изпратим оръжие на Украйна, защото сме малка страна. А Литва, Латвия и Естония – те какви страни са, за Бога? А Словакия, която се кани да предостави на Украйна бойните си самолети, тя по-голяма от нас страна ли е? Няма разлика между Вас и Вашия служебен министър Стефан Янев, който съвсем дословно следва опорните точки на Путин, наричайки тази война „военна операция“.

Но нека се върна на това, което е важно предвид поста, който заемате. Този, който откаже помощ на жертвата на една агресия, става съюзник с агресора и работи активно в негова полза. И ЕС, и НАТО са против агресора и оказват активна помощ на Украйна. Това предизвиква логичния въпрос – а ние, българите, къде сме? С Путин може би, с Русия – в ситуация, която дословно повтаря тази от началото на Втората световна война, само дето Русия е заела мястото на Третия райх?

Аз не искам да бъда с Путин, нито пък с днешната зомбирана Русия. И съответно Вие не можете да бъдете мой президент.

 

Христо Христев: Демократите допуснаха стратегическа грешка с Радев

Сега, мисля, за всеки разумен човек е ясно, че Румен Радев наистина се оказа фалшив герой. В контекста на войната в Украйна той се намира точно там, където имаше достатъчно признаци, че се намира още от избирането му за президент през 2016 г. В полето на руските политически инвестиции в България.

И всички, които претендират да принадлежат към демократичната общност, и най-вече тези, които претендират да я представляват и водят, но с особен ентусиазъм ни убеждаваха да гласуваме за него, бива да направят поне за себе си една mea culpa, заради стратегическата грешка, която допуснаха.

Би било добре също занапред, да не решаваме, ей така само защото някой е казал няколко хубави приказки, изиграл е няколко тактически хода за заблуда на лековерната публика, говорим си редовно с жена му или изглежда по-приемлив от друго зло на хоризонта, че той непременно се е превърнал в носител на каузата за утвърждаването на България като европейска и демократична държава.

 

Момчил Петров: Истински предатели. Или истински глупци. И в двата случая е лошо и опасно

За да си дадем сметка какво правят Радев, Янев, Костадинов, Каракачанов, Нинова в момента, трябва да погледнем през призмата на историческия опит, който има Европа със ситуации като днешната.
Стратегическият момент да бъде спрян един мегаломански проект е при първата агресия. За Европа през 1938 година това е била Чехословакия. Таз страна е била готова да се бие, имала е мотивирана армия и съпоставим стандарт с Германия.

От своя страна Германия все още не е била напълно разгърнала военно промишления си комплекс, икономиката не е преминала на военно временен режим, а армията не е имала боен опит и самочувствие. Никак не е било сигурно какво ще стане при военен сблъсък. Още повече, ако Германия бъде отрязана от всички доставки, а Чехословакия получава военно и всякакви снабдяване.

Само че Европа забранява на Чехословакия да се бие, а останалото е история. След окупацията на Судетите в Чехия идват на власт прогермански политици и цялата страна е присъединена към Третия райх като протекторат. Германия добива самочувствие, „мирът“ и дава възможност да се подготви за война и десетки милиони европейци загиват.

Днес Европа и Западът взимат предвид „срама от Мюнхен“ и позволяват на Украйна (държава на годините на които тогава е била Чехословакия) да се защити. За да бъде избегната голяма война, за да не може Русия да изгради по-мощна армия, за да бъде блокиран руския ВПК. И тази стратегия очевидно работи.

И тук се явяват нашите „миротворци“ и казват – оставете Украйна да бъде пожертвана както Чехословакия. Оставете Русия да си се въоръжи на спокойствие. Оставете я да разгърне военновременна икономика и постоянна двумилионна армия.

Истински предатели. Или истински глупци. И в двата случая е лошо и опасно.

 

Момчил Даскалов: Г-н Радев, в коя посока ще положите усилия да спрете войната в Украйна?

Г-н Румен Радев, войната разпалена от президента Путин, в момента може да бъде спряна доброволно само от самия него.

Другата алтернатива е капитулация на Украйна, която ще доведе до загуба на територии в международно признатите й граници, огромни жертви и разрушения без възмездие и репарации.

Надявам се като военен, генерал и президент разбирате този контекст.

В тази връзка, като президент на България, която е член на НАТО и ЕС и натовски генерал, моля да ни посочите Вие в коя посока ще положите усилия да спрете войната в Украйна:

– да убедите президента Путин да я спре или

– да убедите президента Зеленски да се предаде?

Полска логика и български президент:

„Ако България достави оръжия в Украйна ще бъде въвлечена във войната“ – Румен Радев.

1. Полша доставя оръжия на Украйна (вкл. танкове), но не е въвлечена във войната повече или по-малко от България.

2. Ако Полша беше въвлечена във войната и България щеше да бъде въвлечена по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор, независимо дали доставя оръжия или не.

3. Полша доставя оръжия на Украйна, България – не. Русия спря газа и на двете.

Това е логиката, свързана с Полша. Тази на президента е свързана с широките руски полета.

 

Теодор Ушев: 1 май е началото на края

Това ще бъде най-важната седмица от войната.

7 май е свещена дата за касапина. На 7 май се върнал от Германия в Русия. На 7 май се заклева два пъти като президент. На 7 май трябва да получи новината за победата на Русия в Украйна. Каквото и да значи това.

Ако на 7 май няма новина, няма да се случи и 9 май. И в Москва ще има масови самоубийства…

Днес още един генерал е убит, а началникът на Генералния щаб на Русия – ранен. Това е „Руски военен кораб – иди на…“ 2. Лидерите на армията олицетворяват силата й.

1 май е началото на края. По някаква случайност – и датата на която българският (п)резидент окончателно се опозори и се колажира на срамната страница на историята.

 

Мария Спирова: Войната е за демагози и Радев илюстрира това

Радев е прав. Войната е за демагози и неговото поведение е болезнена и ненужна илюстрация на това.

Войната е лошо нещо, казва Радев. Но преди броени дни стана ясно, че според него е лошо нещо най-вече защото има риск нападателят да остане разочарован в амбициите си да погълне жертвата и да си го изкара някак си на нас, задето не сме му помогнали достатъчно, правейки се старателно на ударени.

Сиктир.

 

Радан Кънев: Не се прави така. Не. Се. Прави. Така.

Преди една седмица Путин и „Газпром“ спряха – в грубо нарушение на договора и въпреки редовно плащане – подаването на газ за България. Враждебен акт срещу всеки български гражданин от страната-агресор, която запали войната в Украйна.

Оттогава държавният глава, лидерът на опозицията, един от коалиционните партньори и маса „публични говорители“ и медии започнаха активна, организирана и видимо съгласувана атака срещу … българското правителство.

Не срещу агресора, не срещу този, който незаконно спря доставките и постави българските граждани и бизнес в риск. Не. Срещу собственото ни управление, и то без свян да разпространяват лъжите на Кремълската пропаганда (например, че останалите държави от ЕС плащат в рубли).

Г-н Радев, г-н президент, г-н Борисов, др. Нинова,

Не се прави така. Не. Се. Прави. Така.

Не прави така опозицията в Полша. Не прави така президентът на Чехия, тежък комунист и враг на правителството. Не правят така коалиционните партньори (бивши комунисти като Вас, др. Нинова) в Румъния. Никой, освен Вас, не прави така…

Днешното правителство може да има много кусури. И аз виждам доста, и не премълчавам. Но първо, Путин не спира газа на правителството, а на България. Второ, това е част от неговата война срещу ЕС, а не следствие от наша политика. Трето и най-важно – атаката Ви уврежда и отслабва позициите на България. И спрямо „Газпром,“ и вътре в ЕС.

Знаете ли, че през 1876 г. е имало много българи, които са били против Априлското въстание, защото са се тревожили да не ядосаме Султана в Цариград?

Знаете ли, че през 1885 г. е имало много българи, които са казвали – нека не признаваме Съединението, защото Императорът в Петербург не го признава? Възможно е да не знаете. Защото не го пише в учебниците. Така работи системата на националното образование – в учебниците пише за хората, с които сме горди, а не за тези, от които ни е срам.

 

Евгений Кънев: Ignorance or corruption – you choose

Днешните тези на президента:

1. Не бива да пращаме оръжие, защото за разлика от съюзниците ни, ние сме на фронтовата линия.

Превод: За България е по-добре да има мир със съсед Русия – и затова Украйна трябва максимално бързо да загуби войната. Няма как да няма мир, ако победи Русия, защото украинците или ще приемат руско робство, или ще бъдат избити, или ще емигрират.

2. Не бива да пращаме оръжие, защото за разлика от съюзниците ни, ние имаме диаспора.

Превод: за диаспората е по-добре да е малцинство в Русия, отколкото в Украйна. А всички мъже в украинската армия не са българи, щом се бият срещу Русия.

3. Не бива да пращаме оръжие, защото за разлика от съюзниците ни, ние сме изцяло зависими за газ от Русия

Превод: Не може да има друг доставчик на газ освен „Газпром“, защото за азерите се погрижих, а за всеки друг газ не съм сред посредниците – и затова няма как да не е поне 30% по-скъп.

Ignorance or corruption – you choose

Either way – we lose.

 

Иво Инджев: Така ли разбира той воинския дълг?

Радев е военен и главнокомандващ българската армия. Нима смята за проява на милитаризъм необходимостта да си добре въоръжен срещу агресора и правото ти да се защитаваш? Така ли разбира той воинския дълг?

Толкова е абсурдно, че не оставя място за коментар. Защото няма нищо за коментиране – обясненията имат смисъл там и тогава, когато има някакво място за съмнение. В противен случай са обидни за аудиторията.

Въпреки все още великия си рейтинг, Радев наистина се оказва сам срещу всички не само сред лидерите на държавите от НАТО. Намира се в презираната от свободния свят компания на Орбан, търпян все още като съюзник на хартия само, за да не зейне териториална дупка на картата на алианса и ЕС в Европа. Самотен е вече и на терена на българския парламентаризъм. По различни причини, но еднакво е скаран с всяка една от партиите в Народното събрание.

Успя да намери начин да се се смрази и с матушката си БСП. Споделя с нея фалшивата новина за евентуалното въвличане на България във война при предоставяне на военна помощ, но въпреки това я напада, че ще намери начин да се измъкне от отговорността на въоръжаването на украинците.

(…)

Радев е „миротворец“ в България колкото и Путлер в Украйна. Вече преминава към нападение по всички фронтове, отваряйки си дори и битка със своя социалистически инкубатор. Това не е „надпартийност“, а надценяване на собствената значимост. Предвид военния му профил прилича на някаква форма на франкизъм със социалистически корени, които повече напомнят на произхода на Дучето, пръкнал се политически от социалистическото котило.

Радев разчита, че мнозинството страхливи и русолюбиви нашисти са на негова страна. Наистина е позорно за един генерал да крие политическите си амбициите зад страховете на хората от война, вместо да покаже водачество в критичен момент.

 

Любомир Аламанов: Не оставяйте псевдопатриотите да ви излъжат

Ако Априлското въстание беше избухнало днес, щяхме да видим коментари като:

1. Ужас, ще се повиши цената на хляба.

2. Ох, сега ще се затруднят пътуванията.

3. Ама тия какво искат, то Империята си е по тези земи от 500 години.

4. Това са земи на Султана, спрете да променяте историята.

5. Всички трябва да запазят неутралитет!

6. Това не е нашата битка.

7. Не подкрепяйте терористи!

8. Тия пък тъпанари се изправят срещу такава могъща империя.

9. Султанът има високоточни оръжия, които ще смажат бунтовниците.

10. Войските на Султана ще проведат само мироопазваща операция за прочистване на терористи.

11. Война има само в Копривщица, не лъжете, че има война срещу България.

12. Да не въвличаме народа във война.

13. Ролята на генералите е да пазят мира.

14. Да не удължаваме агонията на въстаниците.

15. Никакво оръжие за въстаниците.

16. Ако София изпрати оръжие за Копривщица, това ще е пряко въвличане във война, нищо че там има само мироопазваща операция.

17. Ама Султанът ни дава хляб, а и даже има занаятчии, които изкарват пари, защо някакви терористи му се противопоставят.

18. Националният интерес е да сме добре с източния диктатор.

19. Българското общество е султанофилско, никой не иска да се бунтува.

20. Трябва да събираме храна, идва тежка зима, не ни занимавайте с глупости.

21. Веднага да се извиним на Султана и да му целунем ръка. Може би той ще се смили над нас и ще ни остави на спокойствие. Е, ще се разправи с бунтовниците, но те сами си го заслужават.

„Свобода или смърт!“ Нали помните? А не „Свобода или евтиния“.

Не оставяйте псевдопатриотите да ви излъжат. Те са само платени провокатори на източния диктатор.

 

Николай Слатински: Сдобихме се с още един Бойко Борисов

Поне на мен ми е тъжно да гледам как президентът затъва в преднамерено, монологично, с кухи аргументи и все по-озлобено заявяване на позиции, скарани с националния ни интерес.

Той се противопостави на Бойко Борисов, а резултатът е, че като празни критикарски приказки в стил черна станция, ние се сдобихме с още един Бойко Борисов. Да, вторият Бойко Борисов все още се изразява по-интелигентно, но какво от това…

Президентът доста бързо преминава от принципно говорене към говорене по принцип. Въпрос на време е да премине към безпринципно говорене.

Източник: Дневник



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Copy link