New York Times: България заема твърда позиция спрямо най-добрия си приятел от близкото минало – Русия

Седмица след като Русия предприе инвазия в Украйна, посланикът на Москва в България Елеонора Митрофанова се качи на Шипка

за да почете руските войници от царската епоха, загинали там в битки за българската независимост през 19 век. Усилията й да напомни на България, че е длъжна на Русия за това, обаче, бяха засенчени от сегашната ситуация с водената в Украйна война, пише New York Times.

В същия ден България обяви за персона нон-грата двама руски шпиони, прикривали се като дипломати в Руското посолство в София. Беше оповестен и арестът на висш военен генерал, обвинен за шпионаж в полза на Русия.

През следващите седмици България – страна, която Москва дълго време смяташе за своя най-пламенен и надежден приятел в Европа, се присъедини към страните-членки на Европейския съюз в налагането на все по-строги икономически санкции срещу Русия. България предложи и да ремонтира счупени военни хеликоптери и танкове за Украйна и експулсира още руски дипломати.

„Традиционно Русия винаги е имала голямо влияние тук, но ние бяхме голяма изненада за тях. Те не разбират какво се е случило“, каза в интервю миналата седмица българският премиер Кирил Петков. 

България е бедна държава, но има символична важност за Русия заради тесните исторически връзки между двете страни. Бързото влошаване на българо-руските отношения, обаче, свидетелства, че поръчаната от Владимир Путин инвазия в Украйна далеч не върви по план и то не само на бойното поле.

Личи, че Русия е бясна и вижда поведението на България като наглост, проявена от своенравен приятел. Затова и миналия месец „Газпром“ внезапно спря доставките на природен газ за България, превръщайки бившия си балкански съюзник в първата страна, попаднала под енергийните санкции на Москва, заедно с Полша.

В същото време Кирил Петков заяви, че Москва е предприела кибератаки, сред които тази срещу „Български пощи“. „В момента сме подложени на тежка атака“, каза той, описвайки това като „ясен опит българското правителство да се дестабилизира чрез разпалване на вътрешни вълнения“.

По думите му със спирането на газа за България Русия цели да създаде ситуация, в която цените на енергията да скочат до небето, вследствие на което правителството да падне. 

Оцеляването на кабинета „Петков“ зависи изключително много от това как и дали премиерът ще успее да подсигури енергийната стабилност на страната. New York Times отбелязва, че сега действащото българско коалиционно правителство е много крехко. От изданието напомнят, че Кирил Петков бе на двудневна визита в САЩ, където вицепрезидентът Камала Харис обеща солидарност с България  „пред последния опит на Русия да използва енергията като оръжие“.

Асен Василев, българският финансов министър и вицепремиер, настоя, че България вече е на път да осигури заместващи доставки от азерски газ и чрез доставки по море на втечнен природен газ до терминали в съседна Гърция.  „За нас очевидно „Газпром“ вече е в миналото“, каза той в интервю. 

От разрива между България и Русия става ясно, че нестабилният напредък на бойното поле често е придружен и с неуспехи на дипломатическия фронт за Москва. 

Русия държи Китай настрана и събира подкрепа в Африка и части от Латинска Америка, но в другите страни демонстрира поразителна способност да губи приятели. Руският външен министър Сергей Лавров, например, наскоро вбеси много хора в Израел, като изказа твърдение, че евреите са „най-големите антисемити“ и че Хитлер е бил с еврейски произход. По-късно президентът Путин се извини на Израел.

Руският посланик в София Елеонора Митрофанова си вкара автогол, наричайки България „евроатлантическа подлога“ в свой пост във „Фейсбук“. По-късно от Руското посолство обясниха това с грешен превод. Българският премиер заяви, че е привикал посланика, като й е казал, че „наоколо има много добри речници“. В крайна сметка получил и извинение. Той добави, че все още е недоволен, че пратеникът на Москва „се държи не като дипломат, а като пропагандна машина“. През март България отзова посланика си от Москва в отговор на „недипломатични, остри и груби“ изявления на г-жа Митрофанова.

Полша също е изненадана от способноста на Русия да пренебрегва обществените настроения. Руското посолство във Варшава – град, пълен с украински знамена и обидни билбордове, насочени към Путин, миналата седмица призова жителите да се присъединят към руските дипломати в събитията на 9 май по случай Деня на победата,

В събота, след обществен протест, посолството отмени плановете си за съвместни публични събития с поляците. В изявление посолството също така изрази съжаление за неблагодарността на Полша към Москва за ролята й в победата над нацистите, „благодарение на която полската държава съществува днес!“ Когато руският посланик се появи на съветския военен мемориал във Варшава в понеделник, украински активист го обля с червена боя.

Руският посланик в София – Митрофанова, успя да вбеси дори проруски настроени българи с твърдението, че инвазията на Русия в Украйна не се различава от военната й намеса от царската епоха срещу Османската империя на Балканите, която е помогнала на България да стане независима нация.

„Имаше времена, когато Русия освобождава България, сега е време Русия да освободи Донецк и Луганск“, каза посланикът.

Това сравнение, според Даниела Колева, историк от Софийския университет, е „причинило вълна от възмущение“, представяйки едностранчив поглед върху историята. Тя допълва, че много българи признават, че страната им се е възползвала от руската помощ през 19 век и все още изпитват известна благодарност. Но също, че България има и горчиви по-скорошни спомени за руските атаки на Черноморското й крайбрежие по време на Първата световна война и за съветската окупация след Втората световна война. „Има много митология за Русия“, каза тя, добавяйки, че повече от четири десетилетия наложено от СССР комунистическо управление „систематично е изтрило всичко, което може да постави сянка върху Русия или Съветския съюз“.

Проучванията на общественото мнение показват, че симпатията към Русия в България все още е по-силна, отколкото другаде в Европа. Но според проучване, поръчано от българската държавна телевизия през март, повече от 60 процента от българите подкрепят по-строги санкции срещу Москва, а рейтингът на одобрение към Путин е намалял повече от наполовина до около 25 процента, откакто Русия нахлу в Украйна.

Когато правителството внесе резолюция в парламента миналата седмица, разрешаваща „военно-техническа помощ“ за Украйна, дори Социалистическата партия – БСП, дълго време твърд поддръжник на Русия, гласува в подкрепа. Единствената партия, която гласува против, беше „Възраждане“, националистическа организация, която организира редовни протести в подкрепа на инвазията на Русия. 

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призна, че спирането на руските доставки на газ за България не е било приятелски акт, но обясни, че разбира случващото се, тъй като България първа е започнала война срещу Русия с налагането на икономически санкции и експулсиране на дипломати.

Когато „Газпром“ внезапно прекъсна доставките за България в края на април, страната разчиташе на Русия за около 90 процента от природния газ, който консумира. Според българския премиер, Русия е направила сериозна грешка: „Ако най-зависимата от Русия страна с най-нисък БВП в ЕС може да си позволи да се изправи срещу Путин, всеки трябва да може да го направи“, каза той.