Руското командване не успя да отпразнува подобаващо първия за три месеца оперативен успех, постигнат в района на Лисичанск
и украинската армия върна противника към трудното всекидневие на войната на изтощение.
Русия постигна успех, благодарение на количественото си предимство в артилерията (според западните оценки – в пъти). Украинското командване обаче намери начин да съкрати това предимство с помощта на модерното западно оръжие, което започна да получава – ракетните системи за залпов огън HIMARS с високоточни ракети към тях. Бяха нанесени удари по най-слабата част на руската военна машина – логистиката. Сега руското командване ще трябва да измисли начин да промени системата за снабдяване на войските си в Донбас и Херсон. Не е ясно дали без мобилизация това може да стане.
Само за десетина дни украинските военни взривиха около 20 големи склада за боеприпаси (б.р. – вече са 30) в дълбокия тил на руската армия (на 40-80 км от фронта). В повечето от тях бе унищожен целият запас от снаряди и ракети. Ударите бяха нанесени с току-що доставените от САЩ и Великобритания HIMARS и M270. Така украинското командване показа, че има далекобойно високоточно оръжие и може да го използва, намира ключови цели, които до доставката на HIMARS не можеше да унищожи, и може да постави под заплаха цялата логистика на руската армия, както и нейното преимущество в артилерийска мощ.
Какво отличава HIMARS от съветските системи?
Системата има три основни предимства пред съветските системи за залпов огън, които се използват и от Русия, и от Украйна във войната („Град“, „Ураган“ и „Смерч“).
Първо, стандартните ракети за HIMARS – GMLRS, имат състема за управление чрез GPS, която ги прави много по-точни от съветските. Отклонението е само няколко метра, срещу 200 метра при „Ураган“ (при стрелба на 35 км).Така HIMARS може да поразява цели при по-малък разход на ракети.
Второ, по-малкото количество ракети за изстрелване (само 6) прави HIMARS по-леки и по-бронирани. Те са много по-защитени срещу унищожение – изисква се избухване на голям боеприпас в близост, т.е. те може да бъдат поразени само с високоточно оръжие.
Трето, ракетите се доставят в готови контейнери по 6, което позволява бързото презареждане на системата (за минути). Съветските системи изискват презареждане с една ръкета в продължение на поне 10 минути. Това влияе както върху скоростта на стрелба, така и върху нейната защитеност от удари (HIMARS няма нужда да остава дълго на едно място за презареждане).
Защо складовете за боеприпаси станаха основна цел?
Складовете не са единствената цел. Така например, вероятно в резултат на удар с HIMARS на 11 юли бе убит командирът на 20-та гвардейска мотострелкова видизия пол. Алексей Горобец и няколко офицери от неговия щаб.
Но складовете определено са основна и логична цел. Главното предимство на руската армия на фронта в Донбас, Харковска, Херсонска и Запорожска области е в количеството артилерия и добрата система за доставка на боеприпаси за нея. Снарядите се доставят по жп линии в складове, които се намират на няколко десетки километра от фронта, а оттам – по няколко пъти на ден с автотранспорт до фронта. Досега украинската армия не можеше да направи нищо, за да прекъсна тази линия на снабдяване.
Складовете, за разлика от артилерията, са много подходящи за удар с GLMRS: те са с известни и несменяеми координати (удобни за удари с GPS), тяхното местонахождение лесно може да бъде открито както с помощта на агентурата, така и с технически средства (например американските спътници). Да се маскира такова съоръжение, което се намира редом с жп линия, от където редовно излизат десетки военни камиони, е невъзможно.
Получи ли украинската армия решаващо предимство?
Това е предимство, но не е съвсем решаващо. Украинското командване получи силно оръжие във войната на изтощение. Засега не е ясно как бомбардировката на складове влияе върху възможностите на руската армия, защото тя съвпадна по време с прегрупирането на силите след края на операцията край Лисичанск.
Някои от подразделенията, в това число и артилерийски, се прехвърлят на други направление и интензитетът на използването на артилерията е намален. Това, което може със сигурност да се каже, е, че Русия ще трябва да хаби огромни ресурси в лова на HIMARS и M270 и за изменение на системата за логистика – при това без гаранция за успех.
Какво може да направи руската армия?
Като цяло Русия има два варианта – да унищожи малкото засега съвременни системи за удар на украинската армия или да премести складовете си, като ги изведе извън обхвата на обстрелите, или поне да направи ударите по-малко ефективни, като намали размера на складовете. И двата варианта са трудни за изпълнение.
Унищожаването на двайсетина (толкова HIMARS и M270 ще бъдат доставени в Украйна до края на юли) добре защитени и мобилни системи, които могат да стрелят, намирайки се на десетки километри от линията на фронта, е почти неизпълнима задача за руската армия. Артилерията трудно ще улучва такива цели заради тяхната мобилност и добра защитеност, а и заради факта, че те могат да действат от дълбокия фронт на противника, където разузнаването и бързите указания за удари са трудни, почти невъзможни. Ако украинските оператори на HIMARS не допуснат някаква голяма грешка, е малко вероятно руската артилерия да унищожи тези системи. С такава задача би могла да се справи авиацията, която има системи за локализиране на наземните цели, но, както показа тази война – руската авиация не може да действа постоянно далеч зад линията на фронта, тъй като се опасява от все още действащата ПВО на противника.
Да се преместят складовете също не е проста задача. За да излязат от зоната на действие на HIMARS, те трябва да са на над 90 км от линията на фронта. Това веднага рязко ще влоши снабдяването на военните части на първа линия. Причината е, че боеприпасите се доставят от Русия до зоната на бойни действия по жп линия. На гарите в Южна и Източна Украйна те се разтоварват ръчно от войниците (руската армия няма специализирани разтоварващи кранове) и се преместват в склад там. От тези складове се товарят камионите, доставящи боеприпасите до фронта. Товарят ги отново войници и отново ръчно.
Така товаренето на боекомплект може да отнеме няколко часа. Още няколко часа са нужни, за да стигнат камионите до фронта, още няколко часа за разтоварване и обратен път. Когато складът е на 40-60 км от фронта, камионите могат да правят по два курса на ден. Ако разстоянието се увеличи до 90 и повече км, ще е възможен само един курс. Руската армия не може просто да увеличи количеството специализирани камиони, тъй като и преди войната те бяха малко )в сравнение с армиите на САЩ и някои страни на НАТО), а и след загубата на хиляди камиони през февруари и март дефицитът е още по-голям.
Разпределението на боеприпасите по множество по-малки складове би било ефективно – именно така решава проблема с ракетните удари украинската армия. Но задачата на украинските логисти е много по-малка по мащаб )по-малко количество боеприпаси). Без масова мобилизация руската армия трудно може да направи същото със своята мощна артилерия – в мирно време тиловите, логистичните и складовите подразделения бяха сформирани главно от наборници, които, поне на теория, сега е забранено да се изпращат в зоната на военните действия. Досега с логистиката в тази зона се занимаваха специални части, доокомплектовани с наемници. В Донбас с товаренето и разтоварването помагаха местни или докарани от Русия доброволци. Малко вероятно е да се децентрализира ефективно система за логистика, страдаща от дефицит на работна ръка – преразпределението по множество малки складове изисква автоматизация и ясно планиране – нещо, в което руската армия не е силна
Но дори ефективността на логистиката на руската армия да се понижи, това не означава, че украинската армия със сигурност ще спре нейното настъпление и бързо ще освободи окупираните територии. Сами по себе си HIMARS не могат нито да завладяват, нито да удържат територия. Те са само още един пласт от военния потенциал, който е нужен на Украйна за победа в тази война.