Пропагандистската машина на руския президент Владимир Путин изгради образа на могъща нация с непоклатим лидер и дисциплинирана армия.
Нация, заобиколена от врагове, която уж е принудена да се бори за бъдещето на родината си, пише Bloomberg.
И няма значение, че Русия бе тази, която нахлу в Украйна и че много доказателства сочат, че руските войници грабят и изнасилват цивилни. Или че планираният безкръвен „блицкриг“ се превърна в много скъпа война на изтощение. На крайпътните билбордове в Русия са поставени портрети на загинали войници с лозунга „герой от войната“, въпреки че реална победа няма. Популярният лайтмотив гласи: „Ние не изоставяме своите“, въпреки че руската армия прави точно това през цялото време, оставяйки телата на мъртвите си войници в калта или в украинските импровизирани морги.
Кремъл поддържа официалната реторика със здрав юмрук. Но войната се проточва, нейните цели се променят. И остава една неудобна истина, която дори на Путин ще му бъде трудно да скрие – мъртвите руски мъже не се връщат у дома. А едва ли има категория граждани, от която Путин може по-трудно да се избави отколкото от майките, съпругите и дъщерите на войниците. Още повече на фона на все по-минорните настроения сред руснаците заради влошаващите се икономически показатели. В миналото вече се е случвало гневът и мъката на жените да променят общественото мнение, съсипвайки имиджа на армията и държавата. И това може да се случи отново.
Руските загуби в Украйна са колосални, въпреки факта, че темпото се забави донякъде след катастрофалните първи дни на войната. Руското министерство на отбраната не е публикувало данни за жертвите от 25 март насам. А дори и тогава назова доста скромни цифри, твърдейки, че едва 1351 руски войници са загинали на украинска територия. В момента Украйна говори за над 30 000 загинали руски войници, което вероятно е надценено. През април британското министерство на отбраната отбеляза, че руските загуби са наполовина на тези, които Киев упоменава. Но дори да е така, това означава, че в Украйна са загинали много повече руски войници отколкото по време на десетгодишния военен конфликт на СССР в Афганистан. А загубите продължават да растат.
Майките вече са показвали на какво са способни. През 80-те години на миналия век телата на загиналите се връщаха от Афганистан в запечатани цинкови ковчези с изсечени надписи, че войникът е „убит при изпълнение на международния си дълг“. Благодарение на т. нар. „гласност“, разярените майки настояха за информация за смъртта и раняванията на синовете си. Техните активни кампании принудиха армията на СССР за първи път в своята история да даде отговори на всички въпроси.
Комитетът на войнишките майки изигра забележима роля и по време на Първата чеченска война. Жените отидоха в Грозни и се договориха да върнат синовете си у дома, а също така събраха доказателства за мъртвите и ранените. Гневът на майките създаде проблеми на Путин и при аварията на атомната подводница „Курск“ през 2000 г. На борда й загинаха 118 членове на екипажа.
„Те заработват по 50 долара на месец. И сега са заклещени в тази тенекия! Защо го отгледах? Вие имате ли деца?“, крещеше майката на един от руските моряци към служителите на Кремъл.
Жената беше накарана да замълчи. На видео, показано по руската телевизия, се видя как й инжектират неизвестно вещество, след което тя колабира. Въпреки че по-късно жената отрече да са й сложили успокоително, вече бе трудно да се подтисне общественият гняв.
Но през 2022 г. нещата ще бъдат различни. Натискът на майките върху армията през 80-те години на миналия век и след това по време на Първата чеченска война и при аварията на „Курск“ стана възможен благодарение на относителната медийна и политическа свобода, създадени от „перестройката“ и последвалия я хаос. За разлика оттогава по време на Втората чеченска война акциите на майките вече не бяха толкова успешни, той като Путин бе поел властта в свои ръце. А днес има мощна стена от пропаганда, която прославя загиналите във войната. Кремъл контролира медиите и не толерира никакви протести.
Експертът от Кралския колеж в Лондон Гюлназ Шарафутдинов отбелязва, че войните в Афганистан и Чечения са засегнали абсолютно всички семейства. Докато днес в агресията срещу Украйна участват не наборници, а войници по договор. Това са млади мъже, които търсят изход от бедността. Повечето от тях са от етнически малцинства и идват от отдалечени региони с малко политическо влияние. Неслучайно сред загиналите в Украйна 1100 руски войници, чиято смърт анализира руското издание на Би Би Си, няма нито един от Москва, където живеят 13 милиона души. Има само петима загинали от Московска област и един от Санкт Петербург. Повечето от загиналите, чиито случаи бяха прегледани от журналисти, идват от Бурятия, която има население под един милион, и Дагестан с население от около три милиона.
От друга страна е вярно и че за близките е по-лесно да приемат смъртта, ако тя бъде наречена „героична“. Затова и руснаците приемат официалната пропаганда, въпреки факта, че тя противоречи на личния им опит.
Но с всяка нова смърт фикцията ще става все по-трудна за поддържане. С всеки следващ потънал кораб или загинало подразделение парашутисти въпросите ще стават все по-сложни. Особено когато целите на войната остават мъгляви. Украинският президент Володимир Зеленски директно се обърна към руските майки. Правителството в Киев създаде специална гореща линия, пусна канал в Telegram и създаде сайт със снимки на пленени руски войници. За да ги намерят семействата им.
Впрочем това е риск, който Путин осъзнава и срещу който се бори, след като планът му за „тридневна война“ се провали в края на февруари. Руският президент постоянно повтаря, че по фронтовете на Украйна няма наборници, тъй като това е много чувствителна тема в Русия. Руският самодържец също така не обяви и всеобща мобилизация. Но руското министерство на отбраната все пак призна, че някои наборници са били изпратени на война в Украйна, а някои от тях са били пленени. Изправен пред тежки загуби на войници и техника, Путин вдигна възрастовата граница за тези, които искат да служат в армията по договор. Тъй като войната се проточи, на него ще му се наложи да въведе и резерви или да изпрати още наборници.
Три фактора влошават положението на Путин
Първият от тях е, че дори и за автократ той е лишен от всякаква емпатия, която би могла да му помогне да обуздае обществената криза. Чак след три месеца от началото на войната Путин намери време да посети ранените войници. И всъщност неговото „състрадание“ се оказа просто официално раздаване на безчувствени ръкостискания в някаква идеална московска болница, в която никой не изглеждаше особено болен.
Вторият фактор е, че за разлика от анексирането на Крим през 2014 г., сега патриотичният подем сред руснаците, който едно проучване анализира в началото на инвазията в Украйна, е придружен от високо ниво на безпокойство. През март, когато руснаците бяха попитани за чувствата им по отношение на войната, първото нещо, което те казаха, беше, че изпитват гордост от Русия. Но след това интервюираните споменаха и други усещания: тревога, страх и ужас. Младите руснаци поставиха на първо място именно страха си, безпокойството и ужаса. Имаше и случаи на нападения срещу военните служби за регистрация – т.нар. военкомати.
И третият фактор е, че Путин акцентира на ролята на жените като майки в опит да се справи с мрачната демографска ситуация в Русия. Той залага на традиционалистки възгледи и дори се готвеше да възстанови титлата от съветско време „майка-героиня“, която се присъждаше на многодетните жени. Затова сега за Кремъл е трудно едновременно да прославя жените и заедно с това да се опитва да им затваря устите.
Майките и съпругите не могат да свалят Путин или да сложат край на войната в Украйна, точно както тяхното недоволство не можа да накара Кремъл да изтегли войските си от Афганистан. Но тяхната скръб и нарастващият брой жертви във войната, които руските медии не могат да оправдаят с постоянните си хвалебствия, подкопават имиджа на армията и на държавата. Какви ще са потенциалните последици от това е трудно да се предвиди.