На 9 септември 1944 г. ОФ извършва държавен преврат в Царство България.
Превратът е осъществен малко след обявяването на Съветско-българската война и при положение на частична окупация на територията на страната от Червената армия.
Деветосептемврийският преврат е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Първата вълна от насилие е най-интензивна не непосредствено след преврата, а в края на септември и началото на октомври, като обикновено са екзекутирани цели групи от хора, често десетки, обикновено избивани нощем на места извън селищата.
Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 5 и 40 хиляди души.
Обявените в нощта на преврата намерения на новото правителство за възстановяване на демократичния режим и Търновската конституция така и не са реализирани – следвайки официалната съветска линия, през следващите няколко години в страната се създава фасадна демокрация, предхождаща окончателното утвърждаване на тоталитаризма. Непосредствено след преврата някои от ограничителните закони на предходния режим действително са премахнати, но управлението в разрез с конституцията продължава, а партиите извън управляващата коалиция не са легализирани