„Чувството беше страхотно, това беше битка мечта за мен“, отговаря интервюираният.
От футболното игрище в квартал „Меден рудник“ в Бургас до шампионския пояс в кикбокса в Токио, Япония. Това е пътят на Стоян Копривленски, който в неделя стана световен шампион на турнира K-1 World Max.
„Какво беше чувството през 2024 г. да те удря легендата, самият Буакау?“, пита интервюиращият.
„Чувството беше страхотно, това беше битка мечта за мен“, отговаря интервюираният.
За хората, които не познават света на кикбокса и муай тая, тази размяна на реплики може да звучи странно. Но за тези, следящи отблизо бойните изкуства, е налице огромно постижение.
То принадлежи на българина Стоян Копривленски, който в неделя записа три последователни победи и стана световен шампион на турнира K-1 World Max в Токио, Япония.
В първия си неделен мач Копривленски победи именно легендата на К-1, тайландеца Буакау Банчамек, който е едно от най-значимите имена в историята на муай тая. Буакау беше големият фаворит да спечели титлата, а загубата му срещу българина беше първа загуба за него от 6 години насам и едва 25-та изобщо в кариерата му.
„Той е наистина много труден съперник, за 42-те си години е много силен“, коментира след победата си над него Копривленски.
Във втория си мач пък 30-годишният българин се изправи срещу бразилския шампион по муай тай Рафаел „Денге“ Силва и също извоюва победа.
Във финалния си двубой Снайпера, както е прозвището на Копривленски, победи без проблеми и руснака Виктор Акимов и с нокаут още в първия рунд се окичи със световната титла на турнира в Токио.
„Вярвайте в себе си и възможностите си, поставяйте си цели, работете здраво за постигането им и един ден трудът ви ще се възнагради“, написа той след спечелването на първото място.
„Благодаря на всички, които ме подкрепят и вярват в мен! Тази победа е наша“, добави Копривленски.
Титлата е най-голямата победа в кариерата на българския спортист до момента, пише сайтът kickboxing.bg.
Копривленски, който е роден през 1994 г. в Бургас, всъщност започва спортната си кариера с футбол. Като дете тренира в продължение на 5 години, но се чувства много слаб физически.
„Исках да се науча да се защитавам, защото бях по-дребен от останалите. Запалих се по кикбокса, като гледах по телевизията Бадр Хари, Гьокан Саки, Анди Зауър, Муртел Грьонхарт. Те ми бяха идолите, когато започвах“, разказва той пред изданието „Спринт“ през 2019 г.
„Тогава ми се струваше невъзможно да достигна тяхното ниво, а в момента сме от един отбор и тренираме заедно. Започнах в спортен клуб „Самурай“ и вече 10 години не съм спирал. Така от хоби кикбоксът се превърна в професия за мен“, добавя той.
Източник: Свободна Европа