– Ако имате свободни 100 000 лева, какво бихте направили с тях, къде бихте ги инвестирали? При положение че навсякъде се говори за криза.
– Ако имах тези пари, една част от тях – 30-40 хиляди, щях да оставя кеш, в банка, а останалите бих разпределил в акции по различни фондове. Тази „рецепта“ не съм я измислил аз, така прави дори Уорън Бъфет в този момент. След 4 години обаче схемата ще е различна, защото икономическият цикъл ще бъде различен. Ще дойде момент, в който ще има много свободни пари, но активите ще са евтини.
Първото нещо, което прави българинът във време на криза, е да събере куфарите и да отиде да работи в чужбина.
Хубавото на българската икономика е, че последните няколко кризи стават все по-леки и по-леки и причината за това е, че имаме улегнала пазарна икономика
– Не споменахте за инвестиция в имот, която традиционно се счита за сигурна?
– О, не, в този момент не бих направил това. Виждам, че сега хората се напъват да купуват имоти, та дори и с инвестиционна цел, и правят огромна грешка. Обяснението е просто – след няколко години цените на къщите и апартаментите ще паднат. Тоест за една сума пари в момента ще купите малък апартамент, докато след известно време за същите пари ще можете да спазарите доста по-голям имот. Веднага давам пример с предишната криза. През 2008 година имотите в центъра на Пловдив бяха стигнали 1500 евро на квадрат. Няколко години по-късно, някъде през 2013-2014 г. средно в този район недвижимостите се продаваха за 650 евро на кв. м. Така за същите пари се купуваше два пъти и повече квадратни метра. Това е да уцелиш момента.
– Какъв смисъл има парите да се държат в банка при нищожните лихви по депозити?
– Много хора не знаят, че има банки, където лихвата е 0.1% годишно, но има и такива, където е 1.5%, или 15 пъти повече. Имайте предвид, че вероятно по-хубаво време за спестяванията няма да дойде скоро. В Германия например има отрицателни лихви от порядъка на минус 0.5%. С други думи, спестителите плащат на банката, за да им държи парите. Дори се предвижда закон всички нови депозити да са с минусови лихви. Засега обаче дебатите се въртят около това дали такова решение би било законосъобразно. В Дания пък банките официално дават кредити с отрицателни лихви, отново минус 0,5%. Взимаш 100 000 ипотечен кредит и връщаш 95 000. Бързам да уточня обаче, че в България сме далече от тази ситуация.
– Още преди месеци индустриалците в България биха тревога, че предусещат криза по намалените поръчки от Европа и САЩ. Същевременно обаче ръстът на икономиката у нас е изключително висок на фона на други европейски държави. НСИ изчисли скок на БВП с 3.7% за третото тримесечие на годината. Къде е истината?
– Няма спор, криза ще има. Тя ще засегне целия свят, и това е ясно. Кризата идва от САЩ, даже бих казал, персонално от Доналд Тръмп. В момента президентът на Америка забавя кризата изкуствено само за да може да вземе втори мандат. От времето, в което кризата ще удари САЩ, зависи кога ще се разпростре по целия останал свят. Да кажем, до 6 месеца ще стигне Европа, максимум още шест и ще връхлети и България.
– Може ли да се прогнозира каква ще е кризата – по-лека от предишната или напротив?
– Криза с криза не си приличат. Прогнозата зависи изцяло от това как ще се развие кризата в Щатите и най-вече кога. Тогава можем да кажем дали ще е лека, или по-дълбока. Ако удари средата на следващата година, ще е съвсем различно, ако е през 2021 г. – ще е друго. Много световни автори вещаят, че тази ще е по-дълбока от кризата през 2009 г., защото има натрупани много стари проблеми. По принцип те се решават точно по време на криза, но и при последната не са решени. Хубавото на българската икономика обаче е, че последните няколко кризи стават все по-леки и по-леки и причината за това е, че имаме улегнала пазарна икономика. И второ, вече свикнахме, че кризи е имало, има и ще има занапред. Имало е и през социализма, но тогава хората дори не са разбирали. България е фалирала три пъти в историята си, но ето ни, пак сме държава. Според мен кризата ще е по-лека, стига да знаем какво да правим.
– И какво би следвало да правим?
– Моята теория е, че кризите стават все по-къси за България, защото и хората, и фирмите знаят как да се справят. Държавният бюджет е балансиран и имаме най-ниската задлъжнялост в последните 20-30 години и това е много добре. Всички, които настояват да се раздават по-големи заплати и да се теглят пари, вкарват България в още по-голяма криза.
За гражданите е важно в момента да заделят пари – бели пари за черни дни. Ако сега, когато има работа, човек не може да отдели 100-200 или 300 лева, то как ще може в случай, че остане без работа? Знам какво ще кажете – то и сега не стигат парите. И това го твърди всеки, и този, който взима 1000 лева и този, който получава 5000 лева. Но интелигентният човек трябва да спестява. Има едно правило в икономическите теории, че в зависимост от дължината на кризата, всеки в едно работещо семейство, трябва да заделя някакви пари, за да може да живее без доходи между 6 месеца и една година. Защото, представете си фирми фалират, заводи затварят…Трябва ти някакъв период, в който можеш да си намериш нова работа. Това правило няма как да се спазва от пенсионерите, не говоря за тях, а само за работещите членове на едно домакинство.
Първото нещо обаче, което прави българинът във време на криза, е да събере куфарите и да отиде да работи в чужбина. Там обаче също е криза и ще получава много ниска заплата. Ако тук си подредиш правилно портфейла, ще живееш по-добре, ще работиш по-малко и ще взимаш същите пари. Например в Гърция и Испания за неквалифициран селскостопански труд по време на криза работниците ще получават по 800 евро. Ще живеят като скотове, ще плащат и наем. Имайте предвид, че цените в България са на 45-50% от средните в Европа. Малцина знаят, че в Пловдивска област в пика на някои селскостопански дейности човек на полето взима надник 75-100 лева на ден, което прави много добро месечно възнаграждение.
– А очаквате ли обратния ефект – българи да се завръщат в родината, подплашени от кризата по света?
– Има такава тенденция. Официалните данни сочат, че заради Брекзит една част от нашите сънародници в Англия планират да се завърнат. Те са направили малко пари, поспестили са известна сума, идват тук и правят най-лесното – купуват един или два апартамента, които дават под наем и живеят като рентиери. Аз лично познавам 30-40 души, които вече живеят по тази схема.
– Не е ли притеснително от макроикономическа гледна точка, че в банките има толкова много пари?
– Наистина никога досега не е имало толкова много спестявания в банковата система. Проблемът обаче не е в това, а че хората не знаят какво да ги правят. На българина пари му дай, акъл не ще. Ако подариш на десет човека 100 000 лева, девет от тях ще ги загубят. Попитайте ги какво ще направите с хилядарките и болшинството ще ви отговорят: Ще си купя апартамент и кола, или ще отида на екскурзия. За съжаление никой няма да инвестира в образование. Това е бедата, че хората, които искат да инвестират в нещо различно, са много малко. За България този процент е едва 2-2.5% от всички. Ето това са богатите българи.
– Какви са основните предизвикателства в икономиката през 2020 г.?
– България никога не е била толкова добре от третото българско царство насам. Но това не трябва да се приписва на никое правителство, а се дължи на няколко факта – че сме в ЕС, в НАТО, че имаме отворени граници и частна собственост и в допълнение, че има предприемачи, които искат да се развиват.
Светозар Гледачев е един от най-популярните икономисти в България. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, после ВИИ „Карл Маркс“ – София, става асистент и докторант на БАН, специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America. Той е университетски преподавател, частник, консултант и финансист, бил е директор на банка, два холдинга и на няколко предприятия. Има собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия и води публични лекции на тема „Лични финанси“. Издал е и няколко книги.
На 12.12.2019 г. от 17.30 ч. в „Тракарт“ пловдивчани могат да беседват с него по темата „Идва ли нова икономическа криза и как да се защитим“. Входът е безплатен.