Статистиката сочи, че 35 на 100 от чужденците срещат дискриминация от наемодателите
Макар Германия да не се асоциира традиционно с расова дискриминация през последните няколко десетилетия, проблемът е налице и това си личи ясно от събраната статистика от Федералната антидискриминационна агенция (ФАА), цитирана от DW.
Според изследването, 35% от чужденците, които търсят жилища под наем в страната, са изпитали някаква форма на дискриминация, когато се влизали в контакт с наемодатели.
Изданието разказва за случая на Хамадо Дипама от Буркина Фасо, който опитал да наеме апартамент по обява, но, когато се представил поименно, получава отговор, че “жилището е само за германци“. Така пише и в самата обява, която мъжът не дочел до край преди да позвъни. Час по-късно негов приятел от германски произход се интересува от същата обява и бързо си уговаря среща за оглед.
“Антидискриминационният закон допуска много изключения, които засягат например частните лица, които одават под наем само едно жилище“, коментира Бернхард Франке от ФАА. Във въпросния закон принципно е забранена всякаква форма на дискриминация, като дословно присъстват текстове, обхващащи пол, раса, вероизповедание, възраст, физически недъзи и сексуалност.
В същото проучване на агенцията анкетираните отбелязват, че в 83% от случаите дискриминацията е често срещано явление. Наемодатели също признават, че в 41% не са убедени, че биха дали имота си на чужденци.
Журналистът от турски произход Джан Дюндар споделя собствения си опит пред изданието Die Zeit, като разказва, че чужденците “сякаш се явяват на интервю за работа“, защото в документацията им се изискват не само лични данни, но копия от трудов договор и банкови извлечения за приходи. Любопитно е още, че наличието на деца се явява проблем.
Председателят на хуманитарната организация DPWV Ултрих Шнайдер отчита и друга страна на проблема. Търсещите жилища са повече от предлагащите в повечето територии из Германия, което поставя наемодателите в позицията да предявяват все по-големи претенции. Процесът по отдаване под наем често трае и по два месеца, тъй като се събират всички кандидатури и се прави оценка, съвсем като на интервю за работа.
Проблемът, както винаги, има две страни. От едната – наемателите несъмнено изпитват трудност в адаптацията към чуждата страна, в която са решили да учат или работят. А от друга – наемодателите могат да разчитат на далеч повече защитни механизми при злоупотреба с имотите им, когато насреща им е местен жител, а не човек, който има постоянен адрес на стотици или дори хиляди километри.