Опитите за радикализация получават неодобрение от столичани и нищо чудно протестите да спрат или на тях да останат само крайни активисти
Време е човекът с вдигнатия юмрук да обясни как си представя гражданския контрол върху властите – той има право да инициира промени в конституцията, но не се възползва от едно от малкото си правомощия
Иначе ще е като в любимия израз на генерала – чака всички “да обърнат палачинката” и да им предложи от същото, но без избор и избори
Ситуацията става все по-оплетена – правителството очевидно няма да подаде оставка. Протестиращите страдат от липса на лидерство, въпреки многото кандидати за този връх, и отегчение от баналните лозунги.
Опитите за радикализация получават неодобрение от столичани и нищо чудно протестите да спрат или на тях да останат само крайни активисти, които периодично да бъдат шамарени от недоволни, на които им е мръсно, шумно или просто им пречат да се движат из града.
От петък вечер, когато една от групите затвори в БНТ политическите противници Даниела Дариткова и Корнелия Нинова, се чуват призиви Румен Радев да огласи какво мисли за това. До неделя не го направи. Очевидно в битието му на генерал във войната всяка крайност е позволена.
Президентът ден по-рано обаче – четвъртък, опита да съживи протеста под прозорците си освен с познатия лозунг за мутрите, с искане за нов парламент и конституционна реформа, която да гарантира засега неясно по какъв начин граждански контрол над управлението.
Очертаният от Радев път означава предсрочни избори, а една от най-често повтаряните опорни точки на този протест е, че не е важно кой ще дойде, а най-важното е Борисов да си отиде. Отговорът какво ще получим след протеста, е точно толкова важен, колкото и какви промени в политиката си ще направи Борисов в опита да успокои улицата, да се хареса на разколебаните си фенове, но най-вече да демонстрира ефективни мерки пред всички онези реалисти, които са убедени, че тежкото предстои наесен.
Защото лозунгът “Мутри, вън” всъщност не казва нищо. Едни протестират срещу връзкарството, други искат повече пари, на трети не им харесват строежите по морето, на други Борисов просто им е омръзнал. Някои бранят Васил Божков от това да бъде преследван и с отнет бизнес. Четвърти подкрепят Корнелия Нинова, за да остави без аргументи противниците си в БСП.
Мая Манолова практически никой не я слуша и я възприемат като част от БСП, а и от ГЕРБ. Слави Трифонов също остана в някаква своя периферия като лидер, Христо Иванов е подозиран в колаборационизъм с ДПС заради акцията на “Росенец”. Но той все пак е основният политически играч – за съжаление, дребен, който печели от всякакъв изход от тази заплетена ситуация. За отровното трио и бойците на Цветан Василев и Васил Божков протестът си е нов финансов ангажимент.
Според очертания от Румен Радев път той съставя служебно правителство. Предсрочните избори минават и месеци наред не се съставя нов кабинет – такива ще бъдат резултатите. Политологът Огнян Минчев предупреди деликатно, че трябва да си много умен и изключително красив, ако вярваш, че президентът ще дойде на власт за три месеца и после ще остави тази власт на някой от спечелилите.
Нека не забравяме, че и досега не е ясно БСП или някой друг отзад реализира проекта “Радев”. Онова обяснение на Корнелия Нинова, че нейният шофьор или домакинът на “Позитано” донесли сивито на Радев, с което той кандидатствал за свободния пост, е действително нестандартен, но нереалистичен подход за кадрова политика.
Един умен човек, доскоро негов фен, сподели, че президентската институция е за човек с политически опит, какъвто, за съжаление, генералът няма.
Той уви, не е нито Петър Стоянов, нито Георги Първанов, нито прекалено диалогичният Росен Плевнелиев. Генералът ще откаже да води дебат по какъвто и да е начин с Бойко Борисов. Но докога ще облича бялата риза на площада?
Някои хора, които не познават деликатността и умението да балансира на Борис Велчев, си мислят, че Конституционният съд тия дни ще разреши на Иван Гешев да посегне към имунитета на настоящия президент. Бившият главен прокурор, който сега ръководи най-висшия съд в държавата, сигурни сме, ще обяви решение, в което всяка от страните ще открие аргумент в полза на своята позиция. Но не и решение, което да радикализира улицата отново по модела на Иван Гешев, чиито прокурори влязоха в кабинетите на президентските съветници и се разминаха с държавния глава, който пък излезе на улицата. Генералът иска да командва – българите, политиците, медиите, вероятно и съпругата си. Сигурно последното му е най-трудно.
Но най-честното е да напусне президентството, да оглави протеста, да направи гражданско движение и да остави вицепрезидента Илияна Йотова да довърши мандата. Така е по конституцията, за която Румен Радев има пълномощия да инициира промени. Подобни промени могат да изяснят как точно гражданите ефективно да контролират всяка власт. До този ден никой не ни казва как, но ни съветват да не мислим с кого ще живеем след Борисов.