Промяната у съпругата ми беше осезаема, когато се върнах в България.
Така започва моят разказ. Липсата на пари ме накара да замина извън България в чужбина. Исках като се върна у нас да имам спестени пари, за да подобря живота на семейството си. Оставих жената и детето в България, хванах самолета и заминах.
Имах късмет – работата в чужбина не беше особено тежка, плащаха добре и можех да спестя доволно количество пари. Проблемът беше, че семейството много ми липсваше. Вечерите прекарвах пред телефона, за да ги чувам и виждам на видео връзка. През останалото време работех здраво и без почивка. Оставаха ми няколко часа за спане и един почивен ден в края на седмицата. Работата ми беше физическа. Вярно, че не беше толкова тежка, но умората се натрупваше всеки изминал ден. Знаех, че го правя за моето семейство и затова стисках зъби и давах напред.
Така изминаха цели три години. Успях да спестя пари за един малък апартамент. Понеже живеехме под наем, това ме устройваше. Мислех варианти за висока първоначална вноска и след това да го доизплащам. И е то-дойде денят, в който хванах самолета за България. Предстояха ми трудни дни, защото тепърва трябваше да търся работа у нас, която да е подобна на тази, която вършех – физически труд, свързан със ремонти на ВиК инсталации. Знаех, че тук заплащането е в пъти по-малко, но вече имах спестени пари и бях доволен. Когато кацнах на летището, там ме чакаха моите любими хора – жена ми и детето ми. Може би съм бил преуморен, но ми се стори, че съпругата ми е леко променена и не ме посрещна толкова сърдечно, колкото очаквах. Реших, че си въобразявам, хванахме такси и се прибрахме у дома.
През следващите дни нямахме много време да се виждам, защото аз се заех да си търся работа, а тя имаше доста неща около детето и в работата си. Когато най-после останахме дълго време насаме и пратихме детето при баба му, тя ме погледна гузно и каза, че има да ми казва нещо. Аз я погледнах и видях, че нещата няма да бъдат никак приятни. Не я бях виждал такава – бледа и притеснена. Помислих си, че е нещо със здравето й и страшно много се притесних. Но се оказа нещо съвсем различно. Тя ми призна, че от една година има връзка с един неин колега. Виждали се всеки ден и не можели един без друг. Била фатално влюбена в него, а към мен чувствата й избледнели.
Думите й ме удряха като шамар в лицето. Та нали заради тях аз заминах да се трепя да осигуря бъдещето? Тя каза, че е така, но чувствата нямали никаква логика. Дори ми поиска развод! Всичко това ми дойде буквално като гръм от ясно небе. Но осъзнах, че тя не иска да има даже интимни отношения с мен. Страшно се ядосах, грабнах си нещата и се изнесох. Наех си квартира и седнах да обмисля нещата. Реших, че тя ме е предала и аз нямам никаква вина. След няколко дни се видяхме и видях, че тя е разсеяна, не ме слуша и гледа по-бързо да приключваме разговора. Тогава подадох молба за развод.
Тя взе детето и заживя с колегата. А аз заминах отново за чужбина, където останах да работя и да живея. Намерих си друга жена, чужденка, с която живея в момента. Остана болката и спомена от затритото ми семейство и от дете, което ще расте без баща. Питам се – справедливо ли е това. Но така или иначе тръгнах по нов път, както и тя.