Краят на Руската федерация ще бъде страшен в страна със значителни запаси от ядрени оръжия и няколко властови центъра
Става все по-очевидно, че Украйна ще победи в тази война и че Кремъл преживява историческа криза на доверието.
Всъщност, сега смятам, че е реална възможността проявите на слабост на Владимир Путин да станат толкова сериозни, че да станем свидетели на началото на края не толкова на неговия режим, но и на самата Руска федерация. Тази огромна империя, включваща над 120 етнически групи, се крепи върху несигурен фундамент и, както в знаменития цитат на Хемингуей, крахът и може отначало да е постепенен, но може бързо да се превърне във внезапно, насилствено и неконтролируемо събитие.
Ако ние не се подготвим за тази възможност така, както не се подготвихме за разпада на Съветския съюз, това може да създаде сериозна
геополитическа нестабилност.
Аз виждам като минимум
три фактора, които могат да доведат до разпад на Федерацията
Първо: крах на вътрешното доверие към руските въоръжени сили, които традиционно са в основата на легитимността на Кремъл. Унижението в Украйна е огромно, а гордият Черноморски флот все още се крие зад Крим, твърде наплашен, за да противодейства на страна, която дори няма флот.
Руските мъже, преди съблазнявани с предложения за заплата в армията, сега избягват масовата вербовка, знаейки каква съдба им се готви на бойното поле. Това задълбочи непропорционалното вербуване на етнически малцинства от Чечня и други страни в периферията на Федерацията – групи, които най-лесно могат да бъдат използвани като пушечно месо – но предизвиквайки недоволство, което няма да бъде забравено лесно.
Ако няколко войнстващи чеченци решат да разпалят още една война за независимост, къде ще намери Путин военни ресурси, когато толкова голяма част от тях са хвърлени в Украйна?
Без съмнение, той разбира, че ако чеченците бързо и решително спечелят такава война, това може да предизвика вълна от подобни конфликти на цялата територия на Федерацията.
Второ, щетите, нанесени на руската икономика са твърде големи, за да може да бъде изхранено население от 144 милиона души. Загубата на енергийни пазари, които компенсираха липсата на съвременно производство в страната е необратима.
Европейските правителства повече няма да разчитат на „Северен поток-1“, след като видях колко лесно може да бъде спрян и вече правят дългосрочни инвестиции във вътрешни енергодоставки.
Русия залагаше и на износа на оръжия, но коя страна сега би купила нейна техника или оръжия?
Такава икономическа криза може да продължи месеци
подхранвана от надежда, че бизнесът все някога ще се върне, но даже в Русия стоицизмът си има граници.
И това ни води до третия фактор – слабата населеност на Русия. Защото независимо, че територията на Федерацията 70 пъти надхвърля площта на Великобритания, населението и е едва два пъти повече.
Тези цифри затрудняват постигането на свързаност на населението и в най-добрите времена, но сега, когато метрополията е в слаба позиция, всяко чувство за национална принадлежност може да отслабне.
Западните санкции принуждават московският елит да направи трудни икономически компромиси към московската средна класа, представляваща по-непосредствена заплаха за режима, в ущърб на малцинствата в съставните нации.
От тази гледна точка е шокиращо колко малко се говори за възможен
край на Руската федерация
Ние сме длъжни да задаваме трудните въпроси сега, защото иначе те ще ни изненадат изневиделица.
Например, как ще стане това в страна със значителни запаси от ядрени оръжия и няколко властови центъра?
Кой ще изведе ядреното оръжие? Как ще предотвратим „изтичането“ на оръжия и бойци към балтийските страни? Неизбежен ли е един мащабен вътрешен конфликт или той може да бъде разрешен в политически контекст?
Като цяло тези въпроси представляват много сериозен проблем за Запада. Ако им отговорим неправилно, това може да се превърне в катастрофа.
Нашата неспособност да се подготвим за последния крах в Русия преди 30 години и последвалите вътрешни размирици, може би, доведоха до президентството на Путин.
Ние не можем да рискуваме да сме неподготвени втори път.
*Генерал-лейтенант от резерва Бен Ходжис е бивш главнокомандващ въоръжените сили на САЩ в Европа.