Гласът за него е глас за Кремъл и за авторитаризъм
Събитията около ваксинациите и различните кризи напоследък вероятно ще влошат шансовете на Румен Радев да спечели втори мандат. Имам пред вид реалните му шансове, а не измислените, които творят някои социологически агенции с комерсиална слава. Моята лична социология показва повече хора „против”, отколкото „за” президента. Но дори да не съм прав и измислените социолози да донесат на Радев втори мандат, бедата няма да е толкова голяма.
Е, ако остане президент, той ще създаде проблеми на диалога между партиите, а ако въпреки него все пак има редовно правителство след 14 ноември, Радев ще се намесва в изпълнителната власт с извън конституционни средства и ще се опитва да диктува политики и на новата власт. Вече го е правил и апетитът му да бъде независим и всевластен е голям.
И защо не, щом
няма съд, който да го накаже за нарушението на Конституцията в лична изгода
И все пак, парламентите имат механизми срещу президента и могат да ги използват при нужда. Парламентарната република още не е отменена, затова и не надценявам притесненията от преизбирането на Радев.
Далеч повече ме притесняват хората, които ще гласуват за него на 14 ноември. Те са над 40% от българското население, както показват истински социологическите данни, и в техния профил две характеристики силно ме безпокоят.
Първата е, че те гласуват ирационално, водени от сляпа омраза към Борисов. Една голяма част от тях не харесват Радев и не очакват той да им подобри живота; те гласуват за него, за да натрият носа на бившия премиер. Президентът им прилича на Супермен, който побеждава Батман и това ги изпълва с безкрайно задоволство, че филмът ще завърши както те искат. Ирационалната им мотивация предполага, че
разумът им спи, а слепия избор в тъмното винаги свършва с драма
Втората е, че омразата към Борисов е станала омраза към симпатизанти и избиратели на ГЕРБ, които са „мафия и покорни слуга на Боса”. Избирателите на Радев са радикали, те искат да изчегъртат цялата партия ГЕРБ от политическата сцена. Нямате място в парламента, им беше заявил един от лидерите на протеста. Тази агресивна и войнствена нетърпимост, тази персонификация на злото в лицето на цели групи от хора, прилича на фундамент за бъдеща гражданска война. За съжаление юмрукът на Радев не само поощри тези радикали, той им даде реалната власт в лицето на служебните си министри. Така ги купи като свои избиратели за 14 ноември, независимо, че тези хора представляват три съвсем различни политически и социално обществени групи, и имат съвсем различна мотивация да го подкрепят.
Чалгарите на Слави Трифонов, живеещи според социологията в малките градчета, виждат в Радев „як пич”, който прави 50 лицеви опори и има твърда ръка да управлява държавата еднолично и без никакви задръжки от Истанбулски конвенции и други лиготии.
70 и нагоре годишните избиратели на БСП, виждат в Радев
бай Тошо с каскета,
до който е позиционирана другарката Илияна, която няма да позволи на другаря Радев и на йота да мръдне от партийната линия.
За младите ултралеви либерали от миналогодишните протести, събрани в Да България, Радев е само инструмент в плана им за реформа на съдебната система и за сриване на консервативния политически модел, който на тези млади и озъбени левичари им забранява Истанбулската конвенция и гей парадите.
Тези три групи избиратели дори не си говорят помежду си. По тази причина и партиите, които ги представляват, вече в два парламента не успяха да съставят управленска коалиция. Защото омразата е силен стимул за разрушение, но тя не може да гради и това е истина, известна на човечеството от най-древни времена.
Омразата приспива разума и ражда чудовища
Омразата завършва само и единствено с насилие. Омразата е пожар, чиито последици никой не може да предвиди. Заслепените от омраза винаги изпълняват чужда воля, която разумът им никога не би приел.
Последното е особено вярно в сегашната ситуация. Като избират Румен Радев, тези избиратели се включат в армията на човек, който ще им придаде своя политически профил и ще ги направи отговорни за своите лични политически амбиции.
Какъв е политическият профил на Румен Радев всъщност?
Той има две основни характеристики. Първата е, че с искането за президентска република, той се обяви за алтернатива на многопартийната демокрация по европейски образец. Радев съвсем открито пропагандира авторитарно управление с твърда ръка, налагане на еднолична власт и аргументира това така: „Нали виждате, че партиите и парламентът не са способни да управляват държавата!”
Втората е, че Радев е проруски настроен политик, който вижда бъдещето на страната в геополитически план като съюзник на Русия. В това вече няма никакво съмнение. Вярно е, че в последната година той е близък до американското посолство, но това е заиграване заради обстоятелствата, принудително сближаване заради общия враг Борисов. Иначе Радев си остава
човека на Кремъл в България
и от американското посолство отлично знаят това.
Не е ясно обаче доколко го знаят избирателите, които ще гласуват за него, особено младите либерали, възпитани в Европа, и поддръжниците на Слави, които са обхванати от яростен патриотизъм. Ако обаче са наясно с неговите амбиции, то значи че приемат антидемократичния авторитариъм и русофилство като свой политически профил. И ако тези избиратели са около 45% от българите, то тогава те са ново мнозинство, обединено от общото желание за еднолично, авторитарно управление, което да смени многопартийната демокрация; и от желанието България отново да бъде заден двор на Русия. Това е чудовищен завой в българския обществен живот и за него отговорни са партиите на протеста, които приеха омразата като стил на поведение, и които заедно наложиха култа към Румен Радев.
И за да не помислите, че това са само теоретични размишления, ще припомня данни от социологически проучвания правени от Евростат миналата година. Те показаха /цитирал съм тези данни вече няколко пъти в други материали/, че 45% от българското население иска авторитарно управление с твърда ръка, срещу 35% които искат многопартийна демокрация; и 51% от българите са русофилски настроени и не виждат в Русия противник, а съюзник.
Дали тогава е случайно, че в прогнозите за изборите на 14 ноември точно 45% от избирателите обещават да гласуват за Румен Радев? Дали пък партиите на протеста не са конниците на Апокалипсиса, изпратени да сложат край на демокрацията?
Ето ви още едно размишление в тази посока: най-много антиваксъри има сред привържениците на Радев. Хората на Слави Трифонов не искат да се ваксинират защото са яки като него и вирусът не ги плаши; хората на БСП не искат да се ваксинират, защото Сорос ще им сложи чипове; а хората на Да България не искат да се ваксинират, защото си пазят правата на непукисти, които живеят само и единствено за лично удоволствие. Техните особени разбирания бяха формулирани от Радев още миналата година с „готиното„ изказване, че вирус изобщо няма.
Та ето какво ме притеснява мен – тази голяма група от хора, която
гласувайки от омраза и ненавист, реже европейския клон,
на който седим всички. За съжаление, колкото са виновни Радев и протестърите му за това, толкова е виновен и Борисов. Той би трябвало отдавна да се оттегли от оперативната политика, за да отвори пътя на диалога и на разбирателството. Така хем щеше да елиминира войнствения Радев, хем щеше да запази партията си от общата ненавист. Не го направи навреме, позволи на президента да радикализира ситуацията и да обслужи опасни за националната сигурност чужди интереси, и сега май ще изпие горчивата чаша до дъно.
Ако социолозите не грешат и Радев бъде преизбран, в страната ще има нова политическа ситуация, с ново мнозинство, което тепърва ще се самоосъзнава и ще търси свое представителство. На тези объркани засега хора ще им е нужна партия с радикален авторитарен и русофилски профил, и силно се опасявам, че покрай победилия Радев ще я открият…