Повод за това изказване станаха страшно негативните коментари, по адрес на издирваната Стефани
Ето както сподели Никола Рахнев в групата Гората.бг:
„20 годишната Стефани, която бе в неизвестност 3 дни, за която всички споделяхме, търсихме, надявахме се – бе намерена, здрава физически и напълно добре…
И вместо да сме благодарни, всички, че едно българско младо момиче, за някои дете, е спасено, че е добре, че една майка се върна от ада на най-големите страхове и прегърна дъщеря си.. много от българите са с различна позиция.
Кой ще плащал „масрафа“, за какво „изобщо я били търсили“, „аман от лиготии“, едно време не било така, ама сега били „изтървани“…. И така нататък.
От тези позиции ме е срам. Но и от цялото ни общество, защото ги допускаме. Защото сме заменили човещината, добротата, загрижеността, нормалността и здравия разум – с приемане на евтината студенина на античовешка злоба?!
ХОРА?!? Това е 20 годишно момиче, почти дете, добър човек, нечия дъщеря, приятелка, една от нас!
Ако беше Вашето дете, Ваш приятел, пак ли така – просташката и грубиянската щяхте да мислите?!
НЯМА ЧУЖДИ ДЕЦА! Всички деца са НАШИ!
И знаете ли, бил съм в депресия, имал съм проблеми, губил съм родител, преживявал съм тежко заболяване на близки, страхувал съм се за децата си, можех и аз да съм Стефани, един ден може да сте Вие, един ден може да е Вашето дете…
И не бива да приемаме тези срамни коментари за нормални!
Желая на Стефани и на всички, които са загубили родител, които са разбрали, че техен родител е болен, които минават през тежки неща в живота – желая им сила, светлина и ЧОВЕЦИ до тях!
И им казвам, че ИМАТ ПРАВО да се чувстват депресирани, тъжни, отчаяни дори, защото са ХОРА и е човешко да се чувстват така в такива моменти.
И искам да знаят и усещат, че не са сами, защото ние сме до тях, защото сме били тях и някога може да бъдем тях, затова ги разбираме!
И имат моята, нашата, на милиони българи подкрепа, ние сме тук за тях, с отворени сърца, емпатия, човещина, любов и сме готови да ги търсим, когато и колкото е нужно, да ги прегърнем, да ги подкрепим, да им дадем емпатия, разбиране и обич!
И това е единственото нормално нещо. Защото сме ХОРА!„