Европа бяга от машините за гласуване, Третият свят ги въвежда
В древногръцкото театро често героите стигали до неразрешими ситуации и тогава от горе с помощта на кран (механо) се спускал някакъв бог, който спасявал положението. Оттам идва изразът “Бог от машината” – неочаквана развръзка, която не следва от логиката на сюжета.
Сега например лидерите на протеста, които се чудят как да измислят конкретна цел, извадиха точно такъв бог – машинното гласуване. То ще направи чудото. Ще спре фалшификациите и купения вот, ще изгони мутрите от политиката, ще смени системата. Освен това ще възкреси мъртвите и ще докара рая на земята.
Истината е, че и с машини, и без машини все ще е същото. И партиите ще са същите, и парламентът. Същите коалиции ще излъчват същите правителства. Ще има същите фалшификации, но вероятно ще са нужни малко повече технически умения, които ще се усвояват на тридневен курс.
Но аз не съм против машините за гласуване! Те са полезни, защото трупат разочарования. Рано или късно поредното разочарование ще прелее чашата, след което протестърите ще спрат да се връзват на залъгалки.
Държавите с достатъчно на брой разочарования бягат от машините. Затова нито една държава в ЕС вече не ги използва масово. Не че нямат пари и знания. Например Нидерландия ги изхвърли през 2007 г., когато едни техничари показаха поне 10 начина за хакване. През 2009 г. Върховният съд в Германия ги забрани. Франция експериментира с тях в отделни райони, но също се отказа. Остават опитите в някои белгийски села, където говорят на холандски.
Много важно е, че навсякъде в тези “бели държави” машините се изхвърлят след настояване на гражданските сдружения. У нас е точно обратното – гражданските сдружения се борят да ги въведат! Това доказва, че ако у нас има гражданско общество, то се е обърнало със задника към гражданите.
Онзиден влязох в културен спор с една дама от фондациите, която ми заби следния аргумент – “Ние цял месец тествахме тези машини в една палатка пред парламента, хората идваха и гласуваха и нямаше никакви проблеми! Всичко мина перфектно!”.
Ами много ясно, че ще мине перфектно. И с хартиени бюлетини пак ще мине перфектно, стига да е наужким и в една палатка пред парламента. То е все едно да играеш покер,
без да залагаш пари
Но докато Европа бяга от машините, Третият свят се стреми към тях. Те са на мода например в Конго, Намибия, Иран, Ирак, Бангладеш, Индонезия, Филипините и още десетки държави на юг от екватора.
Изключението, което доказва правилото, са Щатите. Но там продължават да пускат хартиени бюлетини и после да ги броят, щом възникне спор, което се случва постоянно. Накрая хартията решава спора.
Казах ли, че не съм против машините? Трябва да се мине през този етап на колективното поумняване. В съмнителните демокрации хората нямат доверие нито на властите, нито един към друг и затова в своето невежество се уповават на машината. И чак след като се опарят многократно, те започват да схващат, че машината само увеличава КПД-то на мошеника
“Вместо да предотвратява измамите, дигитализацията може дори да ги улесни. И това най-вече се отнася за електронните машини за гласуване…” – така пише в специално проучване на ЕС, което всеки може да прочете ТУК на следния адрес: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2018/625178/EPRS_BRI(2018)625178_EN.pdf
Тук няма да се спирам на твърденията, че през 2016-а кремълските хакери ударили избирателните машини в над 20 американски щата. Може и да са верни. Но гражданските движения, които се борят с машините, не се занимават с геополитика. Например през 2006 г. движението “Ние не се доверяваме на компютрите за гласуване” в Нидерландия опроверга твърденията на производителите, че техните машини били гарантирано херметически и непревземаеми, като ги препрограмира (отвън) да играят шах.
Подобни хаквания на машините бяха демонстрирани в редица американски щати, Индия, Пакистан и много други държави. В Индия хакерите модифицираха една от тези машини така, че да се контролира от мобифон.
След това собственикът на мобифона може да следи от разстояние кой как гласува и да му поправи политическата грешка. Нужни са само 5-6 минути достъп до машината – било в склада в навечерието на изборите, било в самата изборна кабина. Някои хакери използват дори излъчването на мониторите, за да проникнат в процесорите.
Подобни атаки, пише в доклада, не могат да бъдат разкрити нито от избирателните комисии, нито от наблюдатели със специална подготовка. Софтуерът, инсталиран от хакери, може накрая да се самозаличи. Точно това бе демонстрирано в Нидерландия.
Ако записът на вота е само дигитален, понякога просто изчезва. Но ако всеки получава своя разпечатка, как да се докаже общият краен резултат? Само ако разпечатките се пускат в урни и накрая се броят. За какво тогава са машините?
Кой има гарантиран достъп до софтуера? Естествено, че партията на власт. И ако тя е грамотна технически, никога няма да мине в опозиция. Утре гневни протестъри ще чупят машините за гласуване върху жълтите павета
Разбира се, развойните колективи постоянно търсят нови и нови решения, които да гарантират машинния вот.
То е като търсенето на светия Граал. Мине – не мине, и някой го намира, производителите ще се избият за патента, докато се усетят, че някой пак им продава Айфеловата кула.
Например Институтът по технологии в Масачузетс измисли технологията “скантегритет” – словесно муле от баща “сканирам” и майка “интегритет”. Новото при скантегритета е, че машината заменя името и вота на човека с произволен код и му издава бележка. След това той се прибира и с помощта на кода проверява дали вотът му е записан правилно. И ако само 2% от избирателите се оплачат, значи софтуерът не е бил в ред и изборите се отменят.
Гениално! Само една незначителна подробност – човекът. Какво му пречи да излъже, ако не е доволен от изборния резултат? Какво пречи да му се плати да излъже? Или да го направи от вярност към партията? Или ей така, на майтап? Явно “скантегритетът” печели Нобеловата награда по тъпотия.
Целта на всички подобни шашми, като започнем от “преференциалния вот”, минем през обещанията за ВНС, президентска република т.н., и т.н., и стигнем до машините, е една и съща – да се сложи червило на прасето
Измисля се фалшива цел, за да се скрие и избегне истинската промяна.
А истината е, че демокрацията започва от изборите. Затова има само една възможна смяна на системата – смяната на фалшивите избори с истински избори. Сега елитът прави списъци с депутати и ги спуска на населението като чували с картофи. Смяна на системата ще има само когато населението си извоюва правото да ги избира персонално и един по един, картоф по картоф.
Но това няма да дойде като подарък.