Вчера терористка с две деца се вряза в мирно окупираща кръстовище тълпа.
С нейния терористичен акт – да се прибере вкъщи със заспиващите на задната седалка две деца, тя застраши устоите на демокрацията. Затова няколко левента, юнаци направо, здрави мъже раздадоха демократичното си юмручно право.
Даже един от тези герои на демократичността отвори шофьорската врата и се опита да извади нарушилата наложеното улично право на тълпата. Добре че се намериха и по-малко милеещи за разправата, че го възпряха, инак децата на терористката щяха да видят с очите си трошене на кокали, зъби, крайници на терористичната майка. Щяха да се научат как се налага демокрацията върху устните, които ги целуват с любов, над ръцете, с които ги гали, над нозете, с които тича отрудената терористка да ги води на градина, училище, да им купува сладолед и други екстри.
Дали тези герои на новото време не можеха да простят на майката, че им нарушава демократичния рахатлък и да я бяха пуснали да прибере децата си в креватите им? Дали не можеха да проявят снизходителност и добрина и да не показват чудовищното си извращение пред невръстни деца? Дали станаха по-големи герои в собствените си очи? Дали някъде сега се фукат как разбиха колата на едно семейство, как стресираха майка пред децата ѝ и как ужасиха децата?
Мое най-голямо огорчение от показаното е, че момичета и жени бяха наравно с ербапите. Чупеха, ритаха, блъскаха и псуваха като каруцари.
Тези им изтъкани от героизъм действия, които не биха сторили, ако не бяха тълпа. Сега я разбирам психологията на тълпата. Липса на разум, култура, възпитание и най-вече загуба на човешки облик.
Слава Богу, че в колата нямаше законно или незаконно оръжие.