Лидерът на „Хамас“ Исмаил Хания е бил убит в иранскaта столица Техеран, предаде Ройтерс
В текста се посочва, че той е бил убит при „вероломно ционистко нападение срещу резиденцията му в Техеран“.
Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) също разпространи информацията, че Хания е бил убит, предадоха ирански държавни медии.
В края на юни гражданската отбрана в ивицата Газа обяви смъртта на десет членове на семейството на лидера на „Хамас“ Исмаил Хания, загинали при удар на израелската армия по бежански лагер в град Газа. Захр Хания, сестрата на лидера на палестинското ислямистко движение, е била убита при нападението срещу лагера „Шати“, заяви тогава Махмуд Басал – говорител на организацията за гражданска защита на палестинския анклав. Загинали са и още 9 души, а други са били ранени. Телата са били транспортирани в болницата „Ал Ахли“ в Газа.
През април трима синове и четирима внуци на Хания, който живее в изгнание в Катар, загинаха при удар по лагера „Шати“. Израелската армия потвърди, че е убила тримата синове, описани като „военни агенти на терористичната организация Хамас“, при въздушен удар.
Тогава Исмаил Хания заяви, че от началото на войната на 7 октомври досега са били убити около 60 членове на семейството му, припомня БТА.
Хания беше избран за ръководител на политическото бюро на Хамас през 2017 г., за да наследи Халед Мешаал, но вече беше добре позната фигура, след като стана палестински министър-председател през 2006 г. след съкрушителна победа на Хамас на парламентарните избори през същата година.
Смятан за прагматик, Хания живее в изгнание и разделя времето си между Турция и Катар.
По време на войната той пътува с дипломатически мисии в Иран и Турция, като се среща с турския и иранския президент.
Твърди се, че Хания е поддържал добри отношения с ръководителите на различните палестински фракции, включително с конкурентите на Хамас.
Той се присъединява към Хамас през 1987 г., когато групировката е основана при избухването на първата палестинска интифада или въстание срещу израелската окупация, продължило до 1993 г.
По данни на министерството на здравеопазването в управляваната от Хамас територия, което не предоставя подробна информация за смъртните случаи сред цивилното население и бойците, ответната военна кампания на Израел в Газа е отнела живота на най-малко 39 400 души.
От Ислямската революция през 1979 г. насам Иран превърна подкрепата за палестинската кауза в централен елемент на външната си политика.
Техеран приветства нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври, но отрича да е участвал в него.
