Той е инициатор на благотворителната кампания „Капачки за бъдеще“.
Благодарение на нея, той, с помощта на доброволците, с които работи, успяха да дарят кувьози за 22 болници в страната, близо 50 медицински апарата на 14 болници, както и да осигурят първата планинска офроуд линейка в България. Съща, благодарение на „Капачки за бъдеще“, първата детска неонатална линейка спасява деца в целия южен регион – Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали и др.
В страницата си във фейсбук той написа силен пост, в който
Когато някой пита:
„Защо помагате на укранците, а не помагахте на сирийците?“
„Защо помагате на хората в Украйна, а не помагате на помгате на българските пенсионери?“
„Защо помагате на тези, а не на онези?“
вече мога да кажа, че с над 95% сигурност този човек не помага на никого за нищо. Откъде знам ли?
Първо, познавам изключително много хора, които помагат някъде активно. Не съм чул никой, повтарям НИКОЙ от тях да държи сметка другимо защо помага на една кауза, а не на друга. Никога.
Може би, защото знаят колко ангажиращо емоционално е да помагаш някъде, където виждаш само проблеми и страдание. Може би, защото са наясно, че това къде някой ще инвестира своето лично време, пари, нерви и енергия е изцяло личен избор и никой други няма думата. Може би, защото имат елементарно чувство за такт. Или може би защото са прекалено заети, за да се занимават с личните житейски избори на другите хора, които не ги касаят грам.
Второ, знам, че тези, които ти държат сметка, не помагат никъде другаде, защото съм говорил с много от тях. Питаш ги те къде помагат – не могат или не искат да ти кажат.
Кажеш им:
„Добре де, смяташ, че трябва да помагаме на българските пенсионери и деца, дето Жоро Малчев и Ваня Ананиева имат „Предай нататък“ – чудесна кампания в помощ на старческите домове из страната, а момичетат от #ЗаДоброто ремонтираха и реновираха сума детски отделения. Включи се там“
Криза било, нямали пари сега.
Викам:
„Ок, така е. Включи се като доброволец към „Аварийнсо Спасяване Пловдив“, които няколко пъти годишно раздават хранителни пакети или пелети / брикети за отопление, осигурени от „Ангели за България“, на възрастните хора в забравенит от Бога села. Или се включи с личен труд във въстановяванто на детските отделния в болнциите, организирано от #ЗаДоброто“
Нямали време.
Не казвам, че е при всички, но масово при хората „Що помагате на тези, а не на онези“ съм стигал до това противоречие –
„Имам време да държа сметка на хората, кой в подкрепа на коя кауза си дарява парите и времето, но нямам време да помогна на каузите, които аз смятам за значими!“
Та, ако някой, някога, някъде дойде да ви държи сметка защо помагате на тези, а не на онези, помнете, че това са вашите време, сили и пари и не дължите обяснения никому. Още по-малко на хора, които не са помогнали грам.
Разбира се, винаги може просто да заявите, че където дарявате собствените си ресурси си е ваша работа. И, не ви го препоръчвам, но ако имате време, което в крайна сметка може да изгубите – все пак може да питате човека отсреща той къде помага и да му посочите няколко каузи, където може да се включи.
Но все пак, за успокоение на загрижените хора ще споделя още нещо.
Обикновено хората, които са склонни да помагат, те са склонни да помагат не за нещо конкретно, а по принцип. С други думи – тези, които помагат, в повечето случаи помагат на повече от една кауза. Познавам лично много от хората, които помагат на избягалите в България украинци. Познавам и доста от хората, които дариха средства за каузата за Украйна, която направихме. Ами повечето от тези хора даряваха и/или я на деца, я на болници, я на пенсионери, я на животни, я на повече от едно от изброените, още преди войната да започне. И все продължават да го правят. Така че не се безпокойте кой къде помага. Гледайте себе си.
За финал ще кажа следното – на този свят им четири категории хора:
>> такива, които създават проблеми и рушат
>> такива, които помагат и градят
>> такива, които държат сметка на вторите, защо помагат тук, а не там
>> и такива, които все още не се вписват в нито една от изброените категории
Ако сте от първата категория, акъл от мен едва ли ще вземете.
Ако сте от втората категория, вие вече правите това, което сърцето ви подскачзва, че е правилно.
Ако сте от третата категория, запитайте вие как допринасяте този свят да става по-добре и смилено място.
Ако сте от четвъртата категория, замислете се към коя от предните три бихте искали да принадлежите.
Защото всички хубави неща и благини, от които се ползваме днес, са дело на хора, които в миналото са си скъсали задниците от работа, дали са си здравето, а понякога и живота, и са градили, градили, градили, за да имаме всички удобства, с които разполагаме днес.