Вместо публично да демонстрира пренебрежението си към болестта, подобно на други авторитарни лидери като Лукашенко, Путин се изолира в почти пълен личен локдаун и установи около себе си най-строгите правила
ФИГАРО: Защо инвазията в Украйна изглежда изненада специалистите по Русия?
Бен Юда: Въпреки предупрежденията на разузнаването на САЩ и Обединеното кралство, нахлуването на Путин в Украйна дойде като изненада. Само преди няколко седмици повечето европейци, включително водещи руски експерти, висши германски и френски служители и дори самият украински президент, смятаха, че това няма да стигне толкова далеч. Шефът на германското разузнаване дори беше на посещение в Киев, когато започнаха бомбардировките.
Една от причините е, че това решение представлява драматичен разрив с това, което знаехме за функционирането на руския режим. Путин не винаги е вземал решенията си сам. По време на втората украинска революция през 2014 г. и бягството на проруския президент Янукович, той събра в Кремъл свои колеги, както той сам ги нарече, ръководители на службите за сигурност, влиятелни личности, на които вярваше. По време на тази среща, продължила цяла нощ, те обсъдиха вътрешната и външната политика, претеглиха плюсовете и минусите на интервенцията в Украйна и анексирането на Крим. Служителите по сигурността около него си казаха мнението в този разговор. Анализирани бяха политическите последици и дори бяха разгледани специално поръчани проучвания на общественото мнение за това как руската общественост ще реагира на анексирането на Крим. Следователно анализаторите останаха с впечатлението, че Русия е режим, в смисъл на авторитарна структура, със сигурност съсредоточен около един човек, но където има полюси на влияние, способни да се чуят в системата. Това не беше режим, готов да върви срещу общественото мнение.
ФИГАРО: Какво се промени оттогава?
Бен Юда: Тази система беше дълбоко компрометирана от Ковид. Пандемията се отрази и на самия Путин. От началото на здравната криза той спря да се държи като мачото, чийто образ обичаше да проектира – мъжа, който се разхожда на открито, на кон или гол до кръста. Вместо публично да демонстрира пренебрежението си към болестта, подобно на други авторитарни лидери като Лукашенко например, който твърдеше, че Ковид не съществува и уж не е взел никакви защитни мерки, Путин се изолира в почти пълен личен локдаун. Той несъмнено беше лидерът в света, който установи около себе си най-строгите правила, дори повече от тези около китайския президент. Дори най-важните членове на режима не можеха да имат достъп до него, без да преминат през двуседмична карантина и специален дезинфекционен шлюз, преди да говорят с него. Този балон, който Путин създаде около себе си, промени естеството на руската система. Дори вътрешният кръг, този на хората, които редовно общуваха с него, дългогодишни сътрудници и колеги, загубиха реален достъп до него и всяка форма на влияние или ежедневни съвети, които биха имали върху него. Ковид постави Путин в положение, в което той започна да взема решения напълно сам.
От известно време се знае също, че Путин има здравословни проблеми. През последните седем години сме виждали как той изчезва от обществения живот за определени периоди от време и после се появява с променено от естетичната хирургия лице. Поведението му на фона на кризата с Ковид е на човек със силно отслабен имунитет. Спекулира се точно от какво е болен. Някои експерти казват, че може да има Паркинсон. Други спекулират за ефектите от химиотерапия, но истината е, че не знаем. Върнахме се във времето, когато политиката вътре в Кремъл трябваше да се дешифрира по позата,която съветските лидери заемаха в мавзолея на Ленин по време на военните паради на Червения площад.
ФИГАРО: Как се отрази това на Русия?
Бен Юда: Тази изолация накара режима да промени естеството си. Дори Русия от 90-те години на миналия век винаги е била по-малко демократична, отколкото си мислехме, но дълги години при Путин имаше паралелен свят, в който контролираната от Кремъл пропагандна телевизия съжителстваше с полунезависими журналисти, които можеха до известна степен да критикуват. Опозицията можеше да изрази себе си в интернет, а хора като Алексей Навални можеха да се движат свободно в Русия. Окончателното унищожаване на тези медии и тази опозиция през двете години на пандемията изглеждаше злонамерено и неразбираемо тогава, но сега придобива смисъл. Едно от последствията беше намаляването на способността на руснаците да разбират какво се случва в Кремъл, а оттам и на Запада, защото зависехме от руски журналисти за нашата информация.
И именно в разгара на тази пандемия през лятото на 2020 г. се случи едно историческо събитие, което допринесе значително за настоящата ситуация: протестите срещу фалшифицираните избори в Беларус и квази свалянето на Лукашенко. Те имаха дълбок ефект върху Путин и го убедиха, че той и неговият режим са застрашени от западните маневри. Така започна военното разполагане на Русия по границите на Украйна. Вече беше ясно в края на лятото на 2020 г., че пада някаква желязна завеса и не само заради репресиите в Беларус, но и заради правилата на Ковид. Пандемията убеди Путин, че руското население е готово да приеме много по-висока степен на контрол и изолация и скъсването с външния свят започна със затварянето на границите.
Тези промени, предизвикани по време на пандемията, се комбинираха така, че да трансформират авторитарен режим, съсредоточен около един човек, но имащ отношения с елитите и обществеността, в диктатура, в която един човек управлява без никаква връзка с обществото и взема решения сам. Степента на изолация, която Путин постигна, е плашеща. Днес той е по-самотен от Сталин, който вдъхваше страх, но прекарваше време с обкръжението си, с което вечеряше и беседваше.
ФИГАРО: Промени ли се Путин интелектуално?
Бен Юда: Да, неговата еволюция продължава през всичките 23 години, в които е на власт. В началото Путин олицетворява полуавторитарна фигура, която наричат руския Пиночет, някой, който ще модернизира и развива страната. Въпреки, че още в първата си реч той вече предупреждава, че Русия трябва да бъде велика сила, ако иска да съществува, разривът му със Запада се разгръща постепенно. През 2000-те г. западните военни интервенции в Близкия изток и цветните революции, за които той вярва, че са подклаждани от Запада и насочени срещу неговия режим, допринасят за подхранването на визия за света, в която той смесва наследството на Съветския съюз с това на царската империя. Потапяйки се в учебниците по история, той интегрира неоимперски идеи, които циркулират в Русия от дълго време, но остават маргинални, и приема религиозна и неонационалистическа визия за разбиране на света. През последните години се усеща истинска промяна в дискурса на Путин, пропит с идеите за това, което е имала неоимперската интелектуална периферия в началото на неговото управление. Именно в този контекст той написа своето историческо есе от това лято, в което излага убеждението си, че Русия и Украйна са един народ, и представлява интелектуалната подготовка за неговия план за инвазия. Не приехме достатъчно сериозно това интелектуално и дори духовно пътуване, най-вече защото имахме контакт само със западния руски елит, бизнес общността и медиите, и никакъв с хората, които слушаха този вид приказки. Не видяхме, че авторитарният и постмодерен руски режим, погълнат от бизнеса и парите, еволюира в нещо много по-мрачно и заплашително.