„Те просто се опитваха да излязат от града. Да избягат.“
Цялото семейство. Колко много такива семейства умряха в Украйна? Няма да простим. Няма да забравим. Ще накажем всеки, който извърши зверства в тази война“, казва в неделя във видеообръщение украинският президент Володимир Зеленски.
Снимката на едно убито семейство – майка и двете й деца – покосени на 6 март, докато се опитват да се евакуират от град Ирпен, обиколи световните медии. Направена е от фотограф на „Ню Йорк Таймс“ и е публикувана под главата му. Впоследствие вестникът разказва историята им.
Киев, Украйна: Срещат се в гимназията и стават двойка година по-късно, след като се виждат отново на дансинга в украински нощен клуб. Женят се през 2001 г. и живеят в апартамент в квартал в покрайнините на Киев с двете си деца и кучетата си Бенц и Кейк. Тя е счетоводител, той – програмист.
Сергей и Татяна Перебийнис имат миниван „Шевролет“. Споделят вилата си в провинцията с приятели, Татяна е отдадена градинарка и запалена скиорка. Тъкмо са се върнали от ски ваканция в Грузия.
И тогава, в края на миналия месец, Русия напада Украйна и боевете бързо се пренасят към Киев. Не след дълго артилерийски снаряди се разбиват в квартала им. Една нощ снаряд удря блока им и г-жа Перебийнис и децата слизат в мазето. Съпругът й е в Източна Украйна, за да се грижи за болната си майка, когато тя решава, че е време да избяга с децата.
Не успяват. 43-годишната Татяна и двете й деца – Микита (18 г.) и Алиса (9 г.), заедно с доброволец от църква, който им помага – Анатоли Бережний (26 г.) са убити в неделя, 6 март, опитвайки се да се евакуират в Киев, прескачайки отломки от разрушен мост в Ирпен.
Багажът им – син куфар на колелца, сив куфар и няколко раници – е разпръснат до телата им, заедно със зелена кутия за кученце, което лае вътре.
Те бяха четирима от многото хора, които се опитаха да преминат моста миналия уикенд, но смъртта им отекна много отвъд украинското предградие. Снимка на на семейството и доброволеца Бережний, лежащи окървавени и неподвижни, направена от фотографа на „Ню Йорк Таймс“ Линси Адарио, символизира безразборното избиване на хора от нахлуващата руска армия, която все по-често се насочва към гъсто населени райони.
Животът на семейството и последните му часове са описани в интервю от г-н Перебийнис и кръстницата Полина Недава. Сергей научил за смъртта на семейството си от Туитър, от публикации на украинци.
Разплаквайки се един-единствен път по време на интервюто, той споделя, че казал на жена си в нощта преди смъртта й, че съжалява, че не е с нея.
„Казах й: „Прости ми, че не мога да те защитя. Опитах се да се грижа за един човек и това означава, че не мога да те защитя.“
„Тя каза: „Не се притеснявай, ще се измъкна.“
След като тя не успява, той казва, че е почувствал, че е важно смъртта им да бъде запечатана на снимки и видео. „Целият свят трябва да знае какво се случва тук“, казва той.
Семейство Перебийнис вече е било прокудено от една война, през 2014 г., когато са живеели в Донецк и Русия подклажда сепаратистки размирици. Местят се в Киев, за да избегнат боевете и да започнат живота си отново. Когато руски танкове навлизат в Украйна миналия месец, не могат да повярват, че това се случва пак, казва Перебийнис.
Работодателят й, SE Ranking, софтуерна компания с офиси в Калифорния и Лондон, насърчава служителите си да напуснат Украйна незабавно, щом боевете започнат. Тя дори наема стаи за тях в Полша, разказва мъжът.
Но съпругата му отлага заминаването заради несигурността относно евакуацията на майка й, която е болна от Алцхаймер.
Нейната колежка Анастасия Аветисян, казва, че SE Rankings е осигурила спешен фонд за евакуацията на служители и че г-жа Перебийнис, като главен счетоводител в Украйна, е била заета през последните дни да разпределя средствата.
„Всички бяхме във връзка с нея“, каза г-жа Аветисян в телефонно интервю. „Дори когато се криеше в мазето, тя беше оптимистично настроена и се шегуваше в груповия ни чат, че сега компанията ще трябва да направи специална операция, за да ги измъкне, както в „Спасяването на редник Райън“.
Но зад шегите се криеше период на очакване и голяма тревога, казва г-н Перебийнис. Синът му започнал да спи през деня и да будува по цели нощи, бдейки над майка си и сестра си. Когато навън се чуела битка, той ги събуждал и тримата отивали в коридора – далеч от прозорците.
Миналата събота, след два дни в мазето, те направили първи опит за евакуация. Но докато пълнели с багаж минивана си, отвън преминал танк. Решили да чакат.
На следващия ден станали към 7 ч. Обмислили план за бягство до най-малките подробности. Тя, двете деца, майка й и баща й, които живеели наблизо, щели да се присъединят към църковна група и да се опитат да се евакуират към Киев, а оттам да стигнат на безопасно място.
Подкарали минивана и карали, докъдето можели, но в един момент Татяна била принудена да го изостави. Тръгнали пеша към повредения мост над река Ирпен.
За да избягат, трябвало да прекосят стотина метра открита улица от едната страна на моста. Докато руските сили стреляли в района, мнозина се опитвали да се прикрият зад тухлена стена.
Църковният доброволец Анатоли Бережний, който по-рано евакуирал собственото си семейство и се върнал да помогне на други хора, е бил с г-жа Татяна и децата й, когато те се затичали към отсрещната страна.
На разсъмване съпругът видял местоположението на семейството му на домашния им адрес. Нищо не показвало, че се движат. Покритието на мобилните телефони в града било твърде слабо. Около 10 ч сутринта в неделя видял промяна на местоположението: Клинична болница №7 в Киев.
Нещо се е объркало.
Позвънил на жена си. Звънял, но никой не вдигал. Позвънил на децата си. Същото.
Около половин час по-късно видял публикация в Туитър, че семейството му е било убито при минометен удар по пътя за евакуация от Ирпен. Малко по-късно се появила друга публикация в Туитър, със снимка.
„Разпознах багажа. Така разбрах“, казва мъжът.
Когато минометният снаряд е паднал, семейството и г-н Бережний са били на около 12 метра от кратера, оставен от минохвъргачката. Не са имали никакъв шанс. Експлозията разпръснала стотици назъбени метални осколки. Телата им са паднали на калната улица до паметника на загиналите през Втората световна война от Ирпен. На паметника има плоча с надпис: „Вечна памет на падналите за родината във Великата отечествена война“.
Родителите на г-жа Перебийнис са били зад нея и децата и са останали невредими. Сега те са настанени при кръстницата г-жа Недава.
На следващия ден над Киев се разразява снежна буря. Куфарите, единият от които е бил избутан от експлозията или по-късно е отворен от минувачи, лежат покрити със сняг на улицата до петна от кръв. В него има само дрехи: розово детско горнище, потници, жълти и сини чорапи с детски размер, очевидно за Алиса.
Помолен да опише съпругата си, Перебийнис се свлича на стола.
Кръстницата казва, че имала лек характер, често се шегувала и разведрявала останалите.
През дългия им брак, добавя Перебийнис, „ремонтирахме три апартамента и нито веднъж не се скарахме“.
Бережний е преместил съпругата си в Западна Украйна, но се е върнал в Ирпен, за да помогне в евакуацията, организирана от неговата църква, Библейската църква в Ирпен, каза пасторът Николай Романюк в телефонно интервю.
Когато ударът започнал и първите снаряди паднали на няколкостотин метра от него, доброволци от църквата видели Бережний да тича, за да помогне на Татяна. „Той взе куфара й и започнаха да бягат“, казва той.
Г-н Бережний, каза пастор Романюк, беше тих и щедър. „Той беше от онези приятели, които са готови да помогнат, без да са необходими думи. Не знам как Бог може да прости такива престъпления.“
В средата на февруари, преди началото на войната, г-н Перебийнис пътувал до родния си град Донецк в контролираната от бунтовниците Източна Украйна, за да се грижи за майка си, която била болна от КОВИД-19. След началото на военните действия пропускателният пункт е затворен и той остава в капан.
За да се върне в Киев от контролираната от сепаратистите Източна Украйна след смъртта на семейството си, г-н Перебийнис пътува до Русия и лети до град Калининград, за да премине сухопътната граница с Полша. На руско-полската граница, казва той, руските граничари го разпитали, взели му пръстови отпечатъци и изглеждали готови да го арестуват по неясни причини, въпреки че в крайна сметка му разрешили да продължи.
„Цялото ми семейство загина в това, което вие наричате „специална операция“, а ние наричаме „война“. Можете да правите с мен каквото си искате. Вече нямам какво да губя“ – казал им той.