Настръхваща история разказа фотографа Жоро Хаджиев в „Ничия земя“
който обикаля изоставени най-вече планински села с порутени къщи, но застинали във времето и запазили спомени от обитателите си. Чрез обектива му ставаме свидетели на отдавна минали времена, забравени места, в които човешки крак не е стъпвал дълги години. Точно по такива места се раждат легенди за свръх естествени същества, които ги обитават, като самодиви и призраци, души и сенки на отдавна отишли си хора, но фотографа казва, че не е суеверен и не се плаши от такива истории.
Въпреки това споделя, че се е срещал с тях и разказа една история, която кара косите да настръхнат.
Когато ходиш по тези места усещаш ли духовете на хората, които са живели там, запита Даниела Тренчева.
Да, определено е така, потвърди Жоро Хаджиев, те присъстват във всичко, което е останало. Една такава история имам. Тя е свързана с едно малко селце Рачовци. Когато и да отида там са ми се мяркали сенки, които преминават между гробищата и къщите, не знам как точно да го определя. С един мой колега влязохме в една къща, полуразрушена, на една лавица видяхме играчки. Той видя една от тях и си спомни, че като малък е имал същата.
Аз имам принципи да не пипам нищо от местата където ходя, но не го спрях да я вземе, продължи разказа фотографа. Може би месец след това ме срещна жена на улицата, която не познавам.
„Искам да ти кажа нещо, спря ме тя, с твой приятел сте взели нещо от една къща и трябва да го върнете, защото ще се случат неприятности на твоя приятел. Тази играчка е на починало дете.“ Обадих му се и му разказах за думите на непозната жена. Аз бях изумен от къде знае и не попитах дори коя е. Той върна играчката и аз я занесох в къщата. Влязох, оставих я и при последната крачка преди прага подът се срути. Спаси ме една счупена греда, нещо като че ли ме съхрани, завърши страховития си разказ фотографа.
Той вярва, че всяко място пази духа на обитателите си, защото ги сънува, те го връщат обратно.