„На път за вкъщи се натресох на “гражданското неподчинение” пред румънското посолство.
Банда нагли нахалници ми размахваха пръсти и крещяха, че трябвало да се съобразявам с гражданското им неподчинение. Тогва аз им зявих, че в знак на гражданско неподчинение, няма да се съобразявам с тяхното и взех да минавам през една лента от гащи и сутиени, разпъната през пътя. Докато чевръст младеж бързаше да си дръпне колелото, през което щях да мина щото беше захвърлено демонстративно насред пътното платно, неподчиняващите се взеха да викат полиция. Полицията, видите ли, трябвало да ме накара мен, починяващия се на закона и реда, да се съобразя с тяхното демонстративно нарушаване на реда.
ВРЪХ НА НАГЛОСТТА И БЕЗОЧИЕТО. Разбира се някакви анонимни отрепки, подличко прикривайки се в тълпата отправиха немалко обиди към моята скромна персона, но никой не извади доблест да се покаже та да премерим аргументи. Малодушни комплексарчета…
Дойде полицай, пълен респект за спокойствието и адекватната намеса. Вместо да ни обърше по един шамар на всички, като започне с мен, помоли да обърна и в насрещното да се изнеса от местопроизшествието. Докато си тръгвах чух скандирания “ушев педераст”…
Абе, моралните, това ли е отношението към хората, които ви пазят?!?“
Доц. Стойчо Стойчев