Дечица от Кърджали ходят често гладни на училище, защото майка им не може да им осигури редовна прехрана.
В тясната стаичка, в която живеят те не разполагат нито с телевизор, нито радио. За компютър или таблет да не говорим. За обучение онлайн не може и да става дума. Майка им се бори за оцеляването им, а не за образованието им.
Милена К. е на 38 г. Обитава с двете си дечица момче и момиче стаичка в приземен етаж на стара къща в кв.”Байкал”. Децата учат в първи и в трети клас. Изгледала ги е сама с много трудности. Родителите й са починали рано и е нямало на кой да разчита. Децата искат грижи,особено когато са в грипна ваканция или сега , когато се изисква да се учат онлайн. Заради ангажимента към тях Милена К., не може да намери постоянна работа. Преди време е започнала в шивашки цех, но бързо са я освободили, заради наложителни отсъствия покрай учениците.По същата причина я освобождават и от стола в Болницата.
Милена има съпруг, който е турски гражданин и от четири години не е стъпвал в България. Живее в мизерия с родителите си в Турция и не може да я подпомага финансово. Заради това,че съпругът е чужд гражданин, тя не може да получава детски надбавки от Социалната служба. Не е получила и еднократна помощ за пандемията. Не й се полагат и помощи за отопление. За си осигури помощта на държавата Милена К. трябва да се разведе със съпруга си, нещо което не желае да прави,заради децата. Заради същите тези деца, за чийто издръжка се бори.
Милена К. не е от хората , които бездействат в такава ситуация. Тя ходи да чисти жилища и стълбища на блокове. Не се намират обаче често такива обекти и доходите са несигурни. Те й стигат едва за да си плати квартирата. Тя е малка стаичка,поддържана в ред и чистота. В нея се побира една спалня и една масичка. Милена спи с двете си деца на едно легло, поради невъзможност да се постави второ.
Милена К. споделя,че преживява благодарение на добри хора. Те и помагат с хранителни продукти за да изхранва децата си. Кърджалийката се надява на общината да й осигури жилище , в което да отглежда в нормални условия децата си. Тя очаква и от Дирекция „Социално подпомагане” протегната ръка за помощ.
Хората които й помагат в момента са се нагърбили с мисията да намерят лаптоп и осигурят интернет ,за да могат децата успешно да завършат учебната година , като могат да участват и в онлайн обучението.За това разчитат и на Регионалното управление по образование и на училищното ръководство.
Милена и децата й се стесняват да застанат пред фотоапарата.Чувстват неудобство,че публично трябва да се обърнат към съгражданите си за помощ.