Случката се разви в градската градина на центъра. Бях с приятелка, на една от пейките в парка.
„Случката се разви в градската градина на центъра. Бях с приятелка, на една от пейките в парка. По едно време, не знам откъде се появиха, дойдоха група млади „мъже“. Единият от тях каза, че съм много красива и ме е гледал отдалеч. Благодарих му. На този етап вече бяха обградили пейката. След което поиска да се запознаем.
Казах, че не желая и ако може, да ме остави, защото водя важен разговор. Е, не ме остави. Продължи да говори. Ситуацията ескалира до „за каква се мислиш ти, че да не искаш да се запознаеш с мен“ и коментар на друг от „мъжете“, че знаел коя съм и можел да ме купи. След което започна да парадира с пари и да ми показва колко банкноти по 100 лв. има в портфейла си. Типичната простащина.
След това аз пак казах да ме оставят, те не пожелаха. Била съм с много високо самочувствие, заради това, че нямах интерес към тях. Реших, че вместо да задълбавам в безсмислени дискусии с такива хора, би било по-удачно да стана и да си тръгна. Дори ги попитах как са решили, че харесвам мъже. Това обаче по абсолютно никакъв начин не ги спря. Продължиха да крещят след мен, сексуални изказвания, които всеки може да се досети какви са били.
С приятелката ми се преместихме на друга пейка. Малко по-късно същите индивиди отново се появиха. Но този път реших да пусна клип на живо във Фейсбук, защото знаех, че ако просто заснема нормално видео, можеха да ми вземат телефона и да го изтрият. Друго си е на живо. Останалата част се вижда на видеото. Реплики, които не искам да повторя и ще оставя да видите сами. Опитаха се да вземат телефона от ръката ми, но го издърпах. Да подчертая, че наоколо нямаше абсолютно никого, нито охранители на парка, нито хора близо до нас.
Това, което ме шокира, са няколко неща. Как по абсолютно никакъв начин не съм провокирала мъжко внимание. Бях с горнище и панталон, причината не е била начинът, по който съм била облечена (защото в много случаи жените, които се обличат разголено и провокативно, малко или много си просят това мъжко внимание, но ситуацията не беше такава). Явно е достатъчен фактът, че съм жена, в парка, за да дойдат и да се държат по този абсурден начин.
Нима е нормално да кажеш на някого, че нямаш интерес и той да ти навлиза в личното пространство, да ти обяснява колко пари има, да ти казва, че не си по-умна от него, без дори да те познава и най-вече да изтъква това, че едва ли не „знае коя съм“. Коя съм? Нужно ли е отново да се налага да излизам с охрана? Подчертавам „налага“, защото не желая някакви хора да ми дърпат телефона и да ми се бутат в лицето, когато просто съм излязла навън. И по принцип, когато нещо подобно се случи и им кажа, че нямам интерес, те се отказват и си тръгват. Но както виждате, има ги и тези – невъзпитаните, ненормалните и нетактичните.
Тук дори не става въпрос за някакъв определен тип жени, не деля жените на „красиви“ или „грозни“, защото в тъмното, от далече, едва ли виждат точно как изглеждам. Далеч не съм човекът, който да се самоопределя за „красив“, а и моята самокритичност не би ми го позволила, но това ли е начинът да заговориш жена? Като десет човека дойдат и настояват да се запозная с тях и да „излезем на кафе“? Не, благодаря. Предпочитам да съм сама, с приятелката си, водейки смислени диалози, отколкото на кафе с идиот, който да хвърля пари по мен, буквално.
Надявам се и съм сигурна, че това ще достигне до въпросните „мъже“ и искам да попитам следното: майките ви биха ли били горди с това, в което сте се превърнали? На това ли сте научени? Кавалерството съществува ли и каква е вашата дефиниция за адекватен диалог с дама? Моят баща ме е възпитал, че жените трябва да се ценят и уважават, а не да се третират по този начин. Защото аз лично не мисля, че хора като тях, някога биха имали смислени отношения с жена, която си знае стойността“, завършва разказа си пловдивското момиче.“