Георги Ангелов: Международен доклад разбива митовете за „бутиковия“ LNG
Някои кръгове в България все още твърдят, че втечненият газ (LNG) е някаква екзотична алтернатива или някакъв бутиков пазар, който не може да се сравнява с тръбопроводния газ. Това може би е било вярно преди 10-20 години, но няма нищо общо с настоящето. Годишният доклад на Международната асоциация на вносителите на втечнен газ (GIIGNL) е показателен за тази нова реалност, коментира във „Фейсбук“ икономистът Георги Ангелов. Ето основните изводи:
1. Пазарът на втечнен газ през 2021 г. достигна 372 милиона тона, което се равнява на над 500 млрд. кубически метра природен газ. За сравнение целият износ на „Газпром“ е 185 млрд. кубически метра. Втечненият газ въобще не е екзотичен или нишов пазар, това все повече се превръща в доминиращ начин за продажба на газ – както петролът се превозва основно с танкери, така и газът все повече се превозва с танкери под формата на втечнен газ.
2. Пазарът на втечнен газ е конкурентен –
19 държави изнасят, а 44 държави внасят втечнен газ.
за разлика от газопровод от Русия, по който тече само руски газ и създава монопол, при втечнения газ има възможност за избор между множество доставчици. Това е важна гъвкавост и възможност за избор. Нещо повече, да се построи терминал за втечнен газ е супер евтино и бързо в сравнение със строителството на газопровод.
3. Почти две трети от втечнения газ се продава по дългосрочни договори, а 36.6% се продава на спот пазара, т.е. без дългосрочен договор. Дългосрочните договори се предпочитат, тъй като дават сигурност и предсказуемост. При новите проекти за терминали за втечнен газ финансовите институции изискват поне част от капацитета да е резервиран с дългосрочни договори, за да е сигурно, че проектът ще се изплати. Освен това с дългосрочни договори могат да се постигнат по-ниски цени. Например при подписване на дългосрочен договор за американски газ може да се договори цена, свързана с Хенри Хъб, която е 3-4 пъти по-ниска от цената на руския газ в момента.
4. Азия внася най-много втечнен газ – най-големият вносител е Китай, следван от Япония, Южна Корея и Индия. Тези четири икономики държат 60% дял във вноса на втечнен газ. Европа държи 20% дял във вноса на втечнен газ (около 100 млрд. куб.м. през 2021 г.), но този дял рязко ще се повиши през 2022 г. и следващите години. Почти сигурно Европа ще надмине Китай и ще стане най-голям вносител на втечнен газ още през 2022 г. През 2021 г.
в строеж са 43 нови терминала
за втечнен газ, които ще увеличат капацитета с около 20%.
5. Европа има капацитет за внос на 183.7 млн. тона втечнен газ на година (около 250 милиарда куб.м. природен газ годишно), като общо 17 държави внасят втечнен газ. Испания, Франция, Великобритания и Турция внасят най-много. Най-новият терминал е в Хърватия, на остров Кърк, през който започна внос през 2021 г. През 2022 г. ще започне строителство на множество нови терминали в Европа, така че капацитетът рязко ще се увеличи. Само Германия е планирала 4 плаващи терминала, поне два от които ще започнат работа още през тази зима – а в средносрочен план ще бъдат завършени и редица други.
6. Австралия и Катар си оспорват лидерството в износа на втечнен газ, но през 2021 г. САЩ рязко се намеси в играта като увеличи износа с около 50%. Очаква се до края на 2022 г. САЩ да стане лидер в износа на втечнен газ.
Австралия, Катар и САЩ имат около 60% дял
в износа на втечнен газ. Но има много други износители на LNG, включително Египет, Нигерия, Алжир, Русия, Малайзия, Индонезия, Оман и т.н. Катар строи огромен нов проект с капацитет 33 милиона тона годишно, който вероятно ще бъде разширен заради голямото търсене от Европа. Десетки други проекти за износ на втечнен газ са в ход.
7. Към края на 2021 г. в употреба са 700 танкера за втечнен газ и бройката им бързо расте – 68 са доставени през 2021 г., а други 195 са поръчани към края на 2021 г. В употреба са 48 плаващи терминала – това са кораби, които служат като терминали за втечнен газ. Наемът на танкер за втечнен газ през 2021 г. струва средно 89 хил. долара на ден – минимална цена като се има предвид, че танкерът пренася газ за 100 млн. долара. Ако същият газ трябва да се пренесе на хиляди километри по газопровод, цената би била доста по-висока.
Източник: СЕГА