България удари дъното
е реплика, която чувам много често напоследък както от опозиционни лидери, така и от протестиращи в модната напоследък разходка, наречена „Оставка“
Сега ще ви разкажа кога България беше ударила дъното, ама абсолютното дъно – и това е част от моя реален живот.
Твърди се, че на 7 юни 1990 г на митинга в София са дошли ЕДИН МИЛИОН ДУШИ от цялата страна. И сигурно е така. Аз също бях там. Стоях точно под единия орел на моста. Бях родила бебе на 15 май 1990, оставях кърма в шише, обличах си единствената синя рокля, която имам и тичах по митингите. Бебето ми е било едва на 22 дни, но за мен промяната в България беше от по-висшо значение.
Грам не подозирах какви десет години ще преживеем след този митинг и как , всъщност, сме били използвани за целта други хора и техните дечица да станат милиардери, съсипвайки цялата България, обирайки всеки българин – до последния човек ! ….. Моят баща – комунист по сърце и убеждение – ми казваше : „Недей ! Не ходи ! Не знаеш какви хора стоят зад това !“, ала аз – луда, смела и млада , тичах по митингите, доях си кърмата и я оставях да хранят бебето ми, скачах пред институциите и правех каквото всички на моята възраст правеха, за да искаме ПРОМЯНА.
…
Е, стана тя каквато стана…. промяната.
Веднага изчезнаха стоките по магазините. Предприятията спряха да работят до едно. На сегашните млади е трудно да им се обясни как е възможно в магазина да има квадратни километри празни етажерки….. Как няма хляб. Как няма мляко. Как няма сирене. Как няма нищо, НИЩО ! Завихри се Робинхудска престъпност – разбиваха магазините, крадяха им складовете и оставяха отвън по едно от нещата, които са намерили в склада : пакет захар, пакет брашно, бутилка гроздова….. Ние се вбесявахме, но нямаше контрол, милицията беше напълно парализирана, съдебната система и тя…. Настана беззаконие, каквото България не е виждала никога !
….
През 1994 родих второто си дете. Природата си иска своето, въпреки ужасиите в които живеехме всички в тази измъчена държава. И тогава всичко стана още по-зловещо ! Нямаше бензин – получаваш купон за 40 литра на месец. Купонът не беше за това да ти е безплатно или евтино, а за това, че ти се дава право да заредиш точно 40 литра и нито грам повече.
Нямаше ток. Токът спираше и се пускаше на всеки два часа.
Нямаше вода в София. Бяха продали водата за електричество. Водата беше 18 часа имаш и 36 часа НЯМАШ.
Нямаше мляко, децата ми бяха на кисело мляко. Трябваха ми 4 кофички на ден, но нямах право на това, така че други жалостиви хора ми даваха купоните си,за да си храня децата. Не беше достатъчно да имам купони – трябваше да се намери магазин с мляко ! И тогава, моите родители ставаха в 4 ч, отиваха да се подредят пред магазина на опашка, топлеха се на запалени варели докато стане 8ч, та магазинът да отвори и те да са номер 100 от опашката, та да вземат киселото мляко….. Зловещите запалени варели за отопление на опашките ще останат завинаги в главата ми – докато съм жива
….
Ще ви разкажа една случка. Купоните ни даваха право да си купим нещо. Например, на човек за седмица се падаха два хляба, половин пиле, едно масло, 400 гр месо, 200 гр сирене. Бях събрала купони за месо, но месо нямаше. И изведнъж някой ми каза, че в месарския на улица Бяло море са пуснали месо !…. Кърмех бебето на три часа тогава. Накърмих го, грабнах количката, качих се в автобуса и отидох да се редя на опашката, а тя с няколко стотин човека, дошли и те за месо….. Минава час, минават два, минават три…. и бебето започва да реве, защото е гладно, а аз още съм много далече от вратата на магазина. То беше добро бебе, кротко, разбираше сякаш на какви изтезания съм подложена, за да хапна месо и да му осигуря по-добра кърма от онази, която с мъка събирах от картофи и моркови. Но, като започна да плаче, хората – тъй и тъй изнервени от висенето на опашката – взеха да ми се карат. Да накарам бебето да млъкне.
…
„Не мога – казвам – гладно е. Време му е за кърмене“ … Тук е моментът да кажа, че в ония времена да извадиш гърда на публично място и да кърмиш се третираше едва ли не като полов акт на публично място. Пък и каква кърма да имам – бях гладна, бях изпосталяла, бях станала на клечка… Ядосаните в опашката ми подвикваха, че бебето месо не ядяло. Да, не яде, но аз ТРЯБВА ДА ЯМ , за да мога да го кърмя.
Е, намериха се по-добри хора, които ме пропуснаха пред тях, влязох в заветния магазин и купих килограм и триста грама свинско. В следващите месеци не видях пак толкова месо накуп…
Тук е моментът да кажа, че децата, родени през 90-те са МНОГО ТРУДНО създадени и отгледани, а сега точно те са на площада срещу нас…. След като неизвестни хора ни скараха с родителите ни , сега същите искат да ни скарат с децата ни
…
Чак след идването на Царя нещата започнаха да си идват на мястото. Мутрите спряха да тормозят хора. Полицаите се заеха да работят – бавно, но все пак ги имаше. Кражбите по домовете и магазините рязко намаляха. Урегулираха се нещата с бизнеса – бавно, но твърдо нагоре. Онзи ден, на магистрала Тракия имаше толкова коли, колкото на натоварен булевард в София. Значи хората са добре, щом пътуват. Дебелеят. Изглеждат по-млади. Четох, че в Израел за 2019 г са дошли 3,5 милиона туристи, а у нас 12,5 милиона!…. А в Израел е сакралният за цял свят Йерусалим! ….
Дъно.
Какво ДЪНО ?
Ударихме дъното на простотията! Васил Божков е човек с неописуемо низки страсти и той знае как да извлече от човека най-мръсната му страна наяве. Направи го с лотарията си, сега го прави с протестите. Навред се шири езикът на агресията, на цинизмите, на мръсотиите, на вулгарността. Бойко Борисов бил говорел мръсотии…. Я се вижте по групите в подкрепа на Радев и протеста как говорите вие !… Никога в тая мирна и сладка страна не се е ширила такава ПРОСТОТИЯ, такава ПРОСТАЩИНА, такава СЕЛЯНИЯ !!!….
Днес и откак въобще съществува тази България , ние в нея живеем най-добре. Ходих малко наляво – надясно по света и видях всичко. Видях уредените държави с бруталната полицейщина. Видях неуредените държави с бруталната бедност. Видях много ! И казвам – с кръвта си ще се подпиша под това – България е най-хубавата страна за живеене в целия свят !
ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ СА В ЧУЖБИНА ?
И на това имам отговор. След като 45 години предприемачеството беше напълно унищожено, в страната ни нямаше отде да се вземат предприемачи изведнъж. Предприемачът е човек, който създава бизнес, наема хора, раздава заплати, прави така, че по-скромните хора да могат да работят нещо. Той осигурява работа и доход на сто, хиляда, десет хиляди семейства. Понеже не всекиму е възможно сам да си намира пътя в този живот. В света, обаче, предприемачите са златото на всяка държава. Там не ги изтребват, напротив.
Възпитават ги, отглеждат ги. Обучават ги. При нас предприемачите все още са много малко и голяма рядкост. Когато се концентрираме към тях, тогава и държавата ще тръгне с бясна скорост напред!
Това мисля аз. Ако сте имали търпението да изчетете всичко до края, ако сте го харесали, споделете го и за други хора, особено за тези от протеста.
*****
На снимката : Легендарният митинг от юни, 1990 г, след който всичко се срина напълно за десет години.Автор: Бойка Трифонова