„Става нещо страшно в Хърватия след въвеждането на еврото, цените полудяха“
„ХЪРВАТИЯ СЛЕД ЕВРОТО: Инфлация, спекула и високи цени“
„Eврото доведе до свръх инфлация и свръх покачване на цените в Хърватия“
Още в първите дни, след като Хърватия прие еврото като валута и стана част от еврозоната, български медии публикуваха материали със сензационни заглавия за увеличението на цените в страната. Експерти и политици, които агитират срещу приемането на еврото в България и работят за организиране на референдум по темата, внушаваха, че инфлацията в Хърватия е много висока и ще продължи да расте.
Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не потвърждават твърденията за голямо поскъпване.
Официалната инфлация
Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 г. е 0,2% и забавя ръста си за втори пореден месец. Годишната инфлация през януари 2023 г. е 12,5%, през декември 2022 г. -12,7% а през ноември 2022 г. – 13%.
Според Хърватската национална банка въвеждането на еврото няма съществено отражение върху инфлацията: „Движенията през януари показват, че въвеждането на еврото в Хърватия може да има сравнително леко въздействие върху общата инфлация, което е в съответствие с опита на други страни“.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта. Данните са от научна публикация от 2019 г. на доц. Янко Христозов от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), озаглавена „Води ли въвеждането на еврото до висока инфлация? Мит или факт?“.
„Различни изследвания показват, че съществува слаб еднократен ефект от смяната на валутата върху равнището на цените, измерено чрез ХИПЦ“ (хармонизиран индекс на потребителските цени), се посочва в научната монография „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“. Изследването беше публикувано миналата година от катедра „Икономика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Части от него са залегнали и в работния вариант на проекта на анализ на ефектите от въвеждането на еврото, изготвен от Българската народна банка (БНБ) и предоставен на партиите в 48-ото Народно събрание миналата есен.
Според изследването най-честите причини за увеличението на цените в процеса на преизчисление при преминаването към евро са:
закръгляването на цените в посока нагоре;
прехвърляне на разходите на фирмите за превалутиране върху потребителите; възползване на фирмите от т.нар. „рационалното невнимание“ на потребителите, които или не сравняват старите и новите цени или го правят по закръглен и удобен за смятане курс;
възползване на фирмите от смяната на валутата за промяна на цените.
Усещането за инфлация
Изследванията показват, че повишението на цените се усеща при „малък брой продукти, предимно в сектора на услугите“ (обществено хранене, услуги по настаняване, фризьорски услуги, ремонти и др.), чийто дял в потребителската кошница е сравнително нисък, затова и ефектът от поскъпването им върху ХИПЦ инфлацията е малък.
Хърватската национална банка също отбелязва, че увеличението на цените през януари 2023 г. е може би най-силно изразено в услугите. Многобройните медийни публикации потвърждават това впечатление.
Източник: factcheck.bg