В България за една нощ са били екзекутирани 67 депутати, 22 министри, 47 висши офицери, 8 царски съветници и трима царски регенти.
На днешната дата отдаваме почит към жертвите на най-човеконенавистния политически модел в човешката история – тоталитаризма.
Само т.нар. Народен съд у нас издава повече присъди отколкото всички сходни съдебни процеси в останалите държави в Източния блок (без СССР), взети заедно.
Освен тези над 11000 осъдени, хиляди изчезват завинаги без съд и присъда през следващите десетилетия. Още хиляди са вкарани в множеството трудови лагери на държавата-затвор, заградена с мрежи, ток и минни полета, за да не може стадото да избяга и да остане готово за доене, стригане и заколение от червените сатрапи. Ако добавим ежедневния тормоз, забраните, ограниченията на личните свободи и невъзможността за нормално кариерно развитие, подслушванията, доносите и всички други форми на посегателство срещу личността, то жертвите на комунизма наброяват над милион души – няма семейство у нас без някаква история..,или може би Има, но те са си все така във властта.
През годините на комунистическото управление в България (1944-1989), хиляди българи преминаха през лагери, затвори и места за принудителен труд. Много от тях никога не се завърнаха при семействата си. Интелектуалци, духовници, земеделци, предприемачи и обикновени граждани станаха жертва на системни репресии, само защото са мислели различно или са притежавали собственост.
Особено тежка е съдбата на изпратените в лагера „Белене“, който се превърна в символ на комунистическите репресии. Там, на дунавския остров Персин, при нечовешки условия са били държани политически затворници, принудени да работят до пълно изтощение. Много от тях намериха смъртта си там, далеч от близките си.
В съвременна България са издигнати множество паметници и мемориали в памет на жертвите:
- Мемориалът на жертвите на комунизма в София
- Паметникът на лагеристите от Белене
- Мемориалният комплекс в Ловеч
- Паметни плочи в различни градове на страната
Днес, когато отбелязваме този ден на памет, е важно да помним не само трагичните събития, но и да извлечем поуки от миналото. Трябва да предадем на младите поколения истината за тези събития, за да не се повторят никога повече. Демокрацията и свободата не са даденост – те трябва да се пазят и отстояват всеки ден.
