
Вътрешното недоволство ескалира, а според Валерия Велева до 18 депутати са били готови да напуснат групата около президентските избори.
Вътрешните противоречия в парламентарната група на „Прогресивна България“ отново излязоха на преден план след публичните критики на Антон Кутев към начина, по който Министерството на финансите комуникира с депутатите от управляващото мнозинство. Междувременно се появиха твърдения за сериозно недоволство сред народните представители, което в определен момент е поставило под въпрос единството на формацията.
В събота Кутев направи показателно признание – част от депутатите на управляващата формация научават за подготвяни решения на финансовото ведомство не от собствените си министри, а от опозицията и медиите. Изказването му постави въпроса доколко ефективна е комуникацията между парламентарната група и изпълнителната власт.
Повод за недоволството е практиката важни мерки да се разработват, без предварително да бъдат представяни и обсъждани с народните представители, които впоследствие трябва да ги подкрепят в парламента.
„И защо Министерството на финансите в момента толкова държи на тая конфиденциалност?! Тя е такава конфиденциалност, че ние, депутатите от управлението, разбираме от депутатите от опозицията какво става.
В даден момент тези от опозицията разбират преди нас, защото имат някакви механизми, а пък ние седим и си чакаме информацията и я научаваме от медиите“, изпусна се, случайно иле не, Кутев.
Според коментар на Валерия Велева изказването не бива да се разглежда просто като моментно недоволство. По думите ѝ то показва съществуващ проблем в отношенията между парламентарната група на „Прогресивна България“ и министрите, които подготвят ключовите управленски решения.
Велева обръща внимание, че когато депутатите научават за съществени финансови и социални промени едва след появата им в публичното пространство, това поставя под съмнение реалното им участие в процеса на управление. Сред посочените примери са бюджетните решения и евентуалните промени във втория пенсионен стълб.
Според нейния анализ подобен модел създава усещане, че на парламентарната група се представят вече готови решения, вместо да се търси предварителен политически дебат и съгласуване. Така народните представители се оказват в позицията да подкрепят предложения, по чието изработване не са имали възможност да влияят.
Велева смята още, че публичната позиция на Кутев може да е сигнал за нарастващо недоволство и сред други влиятелни представители на формацията. Тя допуска, че част от тях вече не желаят да поемат безусловно политическата отговорност за решения, взети без достатъчно вътрешно обсъждане.
По думите ѝ напрежението в парламентарната група не е от вчера. В продължение на месеци са се натрупвали противоречия, а около президентските избори ситуацията е достигнала критична точка. Тогава между 15 и 18 народни представители са били близо до решението да напуснат парламентарната група.
„Споделяха под сурдинка, никой не смееше публично да изрази недоволството, което бушува в душите им. Фактът, че Кутев излезе публично и открито критикува този подход, показва, че в мнозинството зрее съпротива срещу подобни методи на работа, че депутатите вече не искат да изпълняват сляпо и безропотно, а започват да добиват кураж да говорят за липсата на диалог“, добави в своя коментар Велева.
Въпреки натрупаните противоречия журналистката не очаква непосредствено разцепление в парламентарната група. Като основна причина посочва зависимостта на политическото представителство на депутатите от личния рейтинг и влиянието на Румен Радев.
Според нея именно този фактор засега запазва привидната сплотеност на формацията, въпреки различията между отделните ѝ представители.
„Засега монолитното единство в ПБ се държи на страха от Радев, признават депугата без опит, които вече съжаляват, че са приели да станат „крепостни парламентаристи“ на „едноличен режим“. Откритият бунт и напускането на групата е политически рисковано за тях“, добави още Велева.
Така зад демонстрираното публично единство на „Прогресивна България“ се очертават въпроси за вътрешната комуникация, разпределението на политическото влияние и реалната роля на парламентарната група при вземането на управленски решения. Дали критиките на Кутев ще доведат до промяна в отношенията между депутатите и изпълнителната власт, предстои да стане ясно.
